СОЗОПОЛ 2010 в снимки

Малко късно проявени снимки от лятото на 2010. Но няма значение. Той Созопол ще си е същият хубавец и тази година. Атмосферата на Стария град е неповторима, дори и през т.нар. силен сезон, когато навсякъде пъплят тълпи от хора.

Тука представям моя малък фототур, като началото му е от пристанището и продължава като цяло "по ръба" на Стария Созопол.

 Още за СОЗОПОЛ:

ДОБРИЯТ СТАР СОЗОПОЛ

КУРОРТЪТ СЛЪНЧЕВ БРЯГ - МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ

Най-големият курорт на българското Черноморие Слънчев бряг се намира в южната част на черноморското ни крайбрежие. Разположен е в залив във формата на полумесец, обърнат на изток. Северната част на курорта опира в полите на последните възвишения на Старопланинския масив, където граничи с град Свети Влас. Южната му част опира в разположеният на полуостров древен град Несебър.

Кратка историческа справка

Проектирането на Слънчев бряг започва през 1957 г., а изграждането започва с постановление №120/30 юни 1958 на Министерския съвет на НРБ. Заедно със строежа на комплекса започва проектирането и на лесопарка. При залесяването му на територията на комплекса са пренесени 550 000 куб.м плодородна пръст, засадени са 300 000 иглолистни и широколистни едроразмерни дървета, 770 000 декоративни храсти, 100 000 рози, 200 000 дюнни треви, като инвестиците надхвърлят 150 000 000 лв.
През периода 1959-1988 в Слънчев бряг са почивали 7 699 100 души, от които 5 162 600 чуждестранни туристи и 2 536 590 български граждани. През 1989 той разполага със 108 хотела с над 27 000 легла и над 130 ресторанта, атракционни и битови заведения, нощни клубове, барове и дискотеки, кафе-сладкарници и аперитиви.
Тук между 1967 г. и 1999 г. се провежда международният фестивал за популярна песен „Златният Орфей”. Всяка година по традиция се организират дни на симфоничната музика, част от международният фолклорен фестивал, модни ревюта и редица плажни състезания.
На 8-ми юни 1959 година в Слънчев бряг е регистриран първият чуждестранен турист. На 9 юни 1985 към кк Слънчев бряг се открива ваканционно селище Елените, в което има 240 дву- и триетажни вилни къщи.


Бурното му разрастване го прави най-големия курорт на българското Черноморие. На юг комплексът вече се е срастнал с новата част на гр. Несебър.
Международното летище Бургас се намира на 36 км от Слънчев бряг, а морското пристанище и железопътна гара Бургас на 40 км от него, на 434 км от столицата на България – гр. София, на 90 км от „морската” столица – гр. Варна и на около 20 км от гр. Поморие.
След построяване на магистрала "Черно море", Слънчев бряг ще се утвърди като един от големите социално-икономически центрове в Източна България.

В курорта се движи екологично чист вътрешен транспорт - мини влакчета, велорикши и велосипеди. Курортът разполага с плажна ивица с дължина от около 10 км и ширина 30-60 м, ситен, златистожълт пясък и естествени дюни, сред които виреят 16 вида редки растения, равно пясъчно дъно. В рамките на курорта е била изградена паркова среда /колко е останала в момента от нея е друг въпрос/. Останали са само скъпите спомени от близкото минало на хора, които си спомнят притичващите катерички от едно дърво към друго. Това сега звучи нереално на фона на цялото множество от малки и големи сгради.

А сега накъде?

Славата на Слънчев бряг като рай за семейна ваканция, а също тишината и спокойствието вече са история. Презастрояването е очевидно. Това води до отлив на туристи в резултат на влошеното качество на отдих и липсата на необходимата за толкова голям брой посетители инфраструктура.

Приказния ландшафт от хилядолетни дюни с атракции от камили и лонгозни гори беше безвъзвратно унищожен, а презастрояването превърна Слънчев бряг в регулярен крайбрежен град. Назрява необходимост от преразглеждане на териториално-административното деление на региона. Комплексът добива вид на своеобразен Лас Вегас с шумните си дискотеки и казина. От сезонен, той се превръща в място за целогодишно живеене с всички последващи социално-икономически и инфраструктурни промени. Целият крайбрежен регион от Равда до Елените вече представлява единен конгломерат от градска инфраструктура, които продължава да се разраства в посока юг към Ахелой.

 

Познатото непознато Поморие

Поглед към местоположението и възникването на Анхиало

Съвременният град Поморие е разположен върху едноименен, тесен, скалист полуостров, вдаден 3,5 км в Черно море, на северозападния бряг на Бургаския залив с координати 42⁰33' северна ширина и 27⁰39' източна дължина. От юг, изток и североизток градът е заобиколен от морето, от север - от Солното езеро, като само от запад-северозапад, чрез тесен провлак, заливан твърде често от морето, се свързва с обширното Поморийско поле. В течение на хилядолетията конфигурацията на терена се е изменяла, поради което и селището е променяло своето местоположение. Сега на юг на 20 км е днешният град Бургас, на север на 18 км Несебър. Между тези два града преминава съвременната история на Поморие. През Античността и Средновековието неговите конкуренти са били съответно Несебър на север и Созопол на юг.
До 14 август 1934 г. градът е носил древното название Анхиало, когато със специална министерска заповед е бил преименуван на Поморие.

Измежду всички селища по Западното Черноморие Анхиало като че ли най-ревниво пази тайните на своето минало. Древните автори, традиционно оскъдни на сведения за земите около Западния Понт, дълго време не обръщат внимание на този град. Едва римският географ Страбон (63 г. пр. Р. Хр. - 19 г. сл. Р. Хр.) нарушава мълчанието, за да отбележи, че "после [след Месамбрия] иде Анхиало, градец [полихнион] на аполонийците". Този кратък текст е тълкуван от всички изследователи в смисъл, че Анхиало е създаден като колония на Аполония (Созопол) с цел пълно господство над Бургаския залив и принадлежащата му територия, за владеене на солниците и срещу влиянието на съседната Месамбрия.

Приемайки безрезервно това сведение, съвременните изследователи е трябвало да потърсят една приемлива дата за създаването на "градеца на аполонийците". И тъй като, когато Страбон е написал своята "География" (около 7 г. пр. Р. Хр.), Аполония е била вече значително западнала и не е можела да създава свои колонии, естествено е било да се потърси една по-ранна дата за основаването на селището - V или IV в., когато е бил най-големият и разцвет. По такъв начин Анхиало влиза в науката като спътник в системата от гръцки колонии, чиято орбита се е простирала по цялото протежение на Черноморското крайбрежие.

Това твърдение дълго време не беше нищо повече от едно съблазнително предположение, експлоатирано в различна степен от съвременните патриоти на древната Аполония, тъй като в продължение на десетилетия старият град мълчеше, без с нищо да потвърждава своето толкова отдавнашно съществуване.

През 1960 г., по време на разкопки в древния град Истрия (на румънския черноморски бряг, близо до устието на Дунав), бе открита голяма мраморна плоча, върху която в четиридесет реда е запазен Декрет на Народното събрание на Аполония. От този изключително интересен документ става ясно, че през II в. пр. Хр. и във всеки случай в средата на века, от когато най-късно може да се датира този надпис, Анхиало е бил силно укрепено място ["фрурион"], с крепостни стени, което е било завладяно от съседната Месамбрия (дн. Несебър), и се е наложило изпратеният от Истрия наварх (адмирал) Хегесагор, син на Моним да атакува и по време на сражението да разруши крепостните стени на Анхиало, възвръщайки го отново в ръцете на аполонийците. По такъв начин сведението на Страбон в известен смисъл се потвърждава: благоприятното географско разположение на Анхиало на северния бряг на сегашния Бургаски залив му придавало изключително значение, за да се води спор с цената на оръжието между Месамбрия и Аполония. Трудно е да се определи по-точно в какво се изразява това значение на Анхиало. Както показва историята на Аполония, градът през елинистическата епоха не е играл оная голяма роля в живота на крайбрежието, каквато е имал в по-ранния период (V - IV в.).

ЧЕРНО МОРЕ - живот и замърсяване

Интересна особеност на Черно море е наличието на сероводород в концентрация 11-14 ml/l на дълбочина от 120-150 m до дъното, което прави невъзможно съществуването на живи същества, с изключение на някои анаеробни бактерии, под тази граница.

На дълбочина между 100 и 200 метра водите на Черно море почти не се смесват. Разликата в солеността на водата от повърхността и от долните слоеве е постоянна и основна отличителна черта на Черно море. Поради липса на смесване на водите в 90% от обема на Черно море (на 150-200 метра дълбочина) няма кислород, оттам и живот. Спорен е въпросът дали слоят, наситен с кислород, все повече се стеснява.

Черно море е богато на биологични видове. В него живеят около 180 вида риба (калкан,цаца,скумрия,попче,кефал и др.) (26 от тях имат търговска стойност) и три вида делфини. До последната четвърт на ХХ в. в Черно море живее и застрашеният тюлен монах. Рибите изхвърлят хайвера си в черноморския шелф и речните устия.

Замърсяване

Изчислено е, че 70% от общото количество отпадъци, вливащи се в Черно море, идват от шестте черноморски страни. Част от тези отпадъци и останалите 30% (от другите 11 страни, които нямат излаз на Черно море) се вливат в Черно море чрез Дунав. Като се прибави липсата на големи течения, недостатъчната циркулация на водата и големите количества вливащи се хранителни вещества, екологичното състояние на Черно море все повече се влошава. Отчитайки сериозното влошаване на екологичното здраве на Черно море, шестте черноморски държави — България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна — подписват през април 1992 г. в Букурещ Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (Букурещката конвенция), която представлява правна и дипломатическа платформа за съвместни действия.

История

Съвременния си вид Черно море придобива преди около 7 600 години (някои специалисти смятат, че е преди около 5 000 години), когато се създала връзка със Средиземно море и Световния океан посредством Босфора и Дарданелите. Старата брегова ивица се проследява на границата шелф - континентален склон на дълбочина от 90 до 120 м под морското равнище. Постепенно солеността на Черно море преди около 1000-1500 години достигнала стойности подходящи, за да се появят голям брой Средиземноморски видове. Днес около 80% от Черноморския животински свят съставляват средиземноморски заселници. Сладководни организми се срещат в заливите и лиманите с по-ниско съдържание на сол, подобно от времето на Карангатския басейн.

ЧЕРНО МОРЕ - ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ....

Общи сведения

Карта на Черно море, Диего Хомем, 1559 г.

Площта на Черно море е 423 000 km², максималната дълбочина е 2212 m, а средната — 1240 m. Най-голямата дължина е между градовете Бургас и Кобулети — 1167 km, а най-голямата ширина — между Березанския лиман и нос Гиресун — 624 km. В най-тясната част между нос Сарич Крим и нос Керемне (полуостров Синоп) ширината е 263 km. Черно море вмества около 537 хил. куб. км вода.

Поради обилния приток на речни води, морската вода на Черно море е по-слабо солена (17,3‰), отколкото в Средиземно море и в световния океан, които имат соленост около 36‰. Чистите води в открито море имат син до зеленикавосин цвят, а край бреговете (вследствие наличието на наноси) — най често зелен цвят. Прозрачността на водата в открито море достига 30 m, а край бреговете до 7-8 m. През летните месеци морската вода по крайбрежието се затопля до 24-26°С.

Поради малките му размери, в Черно море се образуват незначителни приливи и отливи (3-8 cm). При буря ветровете предизвикват значително по-големи колебания на морското равнище (10-20 cm). Основното морско течение в западната част на Черно море е в посока, обратна на движението на часовниковата стрелка. По българското крайбрежие то е от север на юг. В древността морето е наричано Понтос Аксинос, Евксински Понт. През Черно море минава едно от разклоненията на средновековния Път на коприната свързващо Европа през Кавказ и Централна Азия с Китай. Днес по това направление минава трасето на трансконтиненталния транспортен коридор Трасека (TRACECA, TRAnsport Corridor Europe Caucassus Asia, Транспортен коридор Европа — Кавказ — Азия).

Черно море има положителен воден баланс, като 300 куб. км вода преминава в Мраморно и Егейско море всяка година.

Международен ден на Черно море е 31 октомври.

Крайбрежие

Излаз на Черно море имат шест държави, това са: 

България (378 км), Грузия (310 км), Румъния (225 км), Русия (800 км, вкл. Азовско море), Турция (1 329 км), Украйна (2 782 км, вкл. Азовско море)., за четири от тях (България, Грузия, Румъния и Украйна) е единственият излаз на море.

Населението на крайбрежната ивица е около 16 милиона души.

Някои по-важни крайбрежни градове на Черно море са: 

Истанбул (11,372,613), Одеса (1,001,000), Самсун (725,111), Трабзон (400,187), Севастопол (378,600), Варна (358,000), Херсон (335,000), Сочи (334,282), Констанца (302,171), Новоросийск (231,100), Бургас (229,250), Батуми (214,806), Орду (136,000), Керч (158,165), Зонгулдак (104,276).

Някои български черноморски курорти са: 

Албена, Ахтопол, Ахелой, Балчик, Велика, Дюни, Елените, Златни пясъци, Китен, Камчия, Лозенец, Несебър, Обзор, Поморие, Приморско, Равда, Свети Влас, Синеморец, Слънчев бряг, Созопол и Царево.

Български защитени черноморски територии са Народен парк "Златни пясъци", Иракли, Паша дере, Ропотамо и др.

Водосборният басейн на Черно море е с площ над 2 млн. km² и обхваща голяма част от Централна Източна Европа и Мала Азия, като покрива изцяло или частично територията на 24 държави. В него живеят около 180 милиона души, половината от тях в басейна на река Дунав. Най-големите реки, вливащи се в Черно море, са Дунав, Днепър и Днестър. 

източник Wikipedia