БАРДАК в Поморие на 22 август

Поморие

22.08. от 20ч. Читалище Светлина

БАРДАК

КОМЕДИЯ

от Габриел Барили
превод - Владко Мурдаров

режисьор - Георги Михалков
сценография и костюми - Виржиния Додова

Участват: Асен Блатечки, Милена Маркова – Маца, Невена Бозукова – Неве, Добриела Попова

Блестяща комедия за модерната жена и съвременния мъж.

Три красиви и сексапилни дами споделят какво иска нежната половина от човечеството.

Три жени, три различни характера, три мечти - на интелектуалката с кариера, на омъжената жена, посветила живота си на прищевките на мъжа си, и на тази, която все още не е намерила собствена посока, цел и мъж до себе си.

И един мъж, опитващ се да разгадае объркващата женска душевност и да намери вълшебната формула на щастието в модерния свят, в който сексът е труден, комичен, трагичен, разтърсващ, блудкав, но просто задължителен.

КУРОРТЪТ СЛЪНЧЕВ БРЯГ - МИНАЛО, НАСТОЯЩЕ, БЪДЕЩЕ

Най-големият курорт на българското Черноморие Слънчев бряг се намира в южната част на черноморското ни крайбрежие. Разположен е в залив във формата на полумесец, обърнат на изток. Северната част на курорта опира в полите на последните възвишения на Старопланинския масив, където граничи с град Свети Влас. Южната му част опира в разположеният на полуостров древен град Несебър.

Кратка историческа справка

Проектирането на Слънчев бряг започва през 1957 г., а изграждането започва с постановление №120/30 юни 1958 на Министерския съвет на НРБ. Заедно със строежа на комплекса започва проектирането и на лесопарка. При залесяването му на територията на комплекса са пренесени 550 000 куб.м плодородна пръст, засадени са 300 000 иглолистни и широколистни едроразмерни дървета, 770 000 декоративни храсти, 100 000 рози, 200 000 дюнни треви, като инвестиците надхвърлят 150 000 000 лв.
През периода 1959-1988 в Слънчев бряг са почивали 7 699 100 души, от които 5 162 600 чуждестранни туристи и 2 536 590 български граждани. През 1989 той разполага със 108 хотела с над 27 000 легла и над 130 ресторанта, атракционни и битови заведения, нощни клубове, барове и дискотеки, кафе-сладкарници и аперитиви.
Тук между 1967 г. и 1999 г. се провежда международният фестивал за популярна песен „Златният Орфей”. Всяка година по традиция се организират дни на симфоничната музика, част от международният фолклорен фестивал, модни ревюта и редица плажни състезания.
На 8-ми юни 1959 година в Слънчев бряг е регистриран първият чуждестранен турист. На 9 юни 1985 към кк Слънчев бряг се открива ваканционно селище Елените, в което има 240 дву- и триетажни вилни къщи.


Бурното му разрастване го прави най-големия курорт на българското Черноморие. На юг комплексът вече се е срастнал с новата част на гр. Несебър.
Международното летище Бургас се намира на 36 км от Слънчев бряг, а морското пристанище и железопътна гара Бургас на 40 км от него, на 434 км от столицата на България – гр. София, на 90 км от „морската” столица – гр. Варна и на около 20 км от гр. Поморие.
След построяване на магистрала "Черно море", Слънчев бряг ще се утвърди като един от големите социално-икономически центрове в Източна България.

В курорта се движи екологично чист вътрешен транспорт - мини влакчета, велорикши и велосипеди. Курортът разполага с плажна ивица с дължина от около 10 км и ширина 30-60 м, ситен, златистожълт пясък и естествени дюни, сред които виреят 16 вида редки растения, равно пясъчно дъно. В рамките на курорта е била изградена паркова среда /колко е останала в момента от нея е друг въпрос/. Останали са само скъпите спомени от близкото минало на хора, които си спомнят притичващите катерички от едно дърво към друго. Това сега звучи нереално на фона на цялото множество от малки и големи сгради.

А сега накъде?

Славата на Слънчев бряг като рай за семейна ваканция, а също тишината и спокойствието вече са история. Презастрояването е очевидно. Това води до отлив на туристи в резултат на влошеното качество на отдих и липсата на необходимата за толкова голям брой посетители инфраструктура.

Приказния ландшафт от хилядолетни дюни с атракции от камили и лонгозни гори беше безвъзвратно унищожен, а презастрояването превърна Слънчев бряг в регулярен крайбрежен град. Назрява необходимост от преразглеждане на териториално-административното деление на региона. Комплексът добива вид на своеобразен Лас Вегас с шумните си дискотеки и казина. От сезонен, той се превръща в място за целогодишно живеене с всички последващи социално-икономически и инфраструктурни промени. Целият крайбрежен регион от Равда до Елените вече представлява единен конгломерат от градска инфраструктура, които продължава да се разраства в посока юг към Ахелой.

 

АРХИТЕКТУРЕН РЕЗЕРВАТ "СТАРИ ПОМОРИЙСКИ КЪЩИ"

Както вече е известно, за голямо съжаление на всички, съдбата и историята не е била много благосклонна към Поморие, и този прекрасен черноморски град, за разлика от Несебър и Созопол, няма толкова много запазени църкви и стари къщи. Но може би именно затова трябва така ревностно и съвестно да се пази и поддържа малкото, което е останало.
Наскоро бях там и реших да направя една пълна обиколка на стария град като непременно стигна до най-горната или крайна част. И така минавайки покрай пристанището, Яворовите скали, хотела, стигнах до малкото запазени стари къщи и сгради, или иначе казано до архитектурния резерват "СТАРИ ПОМОРИЙСКИ КЪЩИ". И се потопих в едно друго време....


Срещу църквата "Преображение Господне" се намира резерватът "Стари поморийски къщи", който включва 10 къщи с типична възрожденска архитектура, обявени за паметници на културата.
Те са строени през XIX в. и имат определени черти, които са характерни за т.нар. "черноморска градска къща". Това е двуетажна къща с каменно приземие и паянтов етаж с дъсчена обшивка от чамови дъски и букови цепеници върху тях. Специфичното изграждане е продиктувано от климатичните условия, така използваните хоризонталните дъсчици не позволяват на влагата да прникне в стената. Високото приземие е изградено от камък, понякога с полуетаж в едно пространство, където се изграждат кухненски и стопански помещения. То е служило за скалд на виното, за сушене на риба и рибарски мрежи. Портите му са широки, за да може да влиза в него колата с натоварената стока или бъчвите с вино. Еднораменна дървена стълба отвежда в салона на етажа, който служи излючително за живеене. Около салона са наредени стаи и една или две салонни ниши, подредени в най-разнообразни комбинации. В богатите къщи салоните и стаите имат художествена украса по таваните и стените. Фасадата на къщата е по-отворена в етажа към външния свят. Прозорците са по-големи и повече на брой, организирани в групи по помещения. Има няколко вида планови схеми на етажа. Най-разпространена е асиметричната схема, когато салона заема единия ъгъл на етажа, а стаите са наредени от двете му страни. Друг вариант е когато салона заема централно положение, а стаите са наредени от трите му страни.


Отделните къщи са разположени най-често на улична линия и следват извивките на тесните калдаръмени улички. Дъсчените еркери с конзоли, балконите с ажурни парапети, вълнообразната линия на керемидите и белите комини по покривите върху фона на синьото небе, изграждат характерния пейзаж на възрожденското Поморие.

ПОМОРИЕ - ОГЪНЯТ И ГРАДЪТ

Чест гост на стария град е бил и неговият най-голям враг - огънят. За по-малко от 100 години той го навестява три пъти. В неговите пламъци са изчезнали за минути безброй ценности. На 15 март 1858 година в западната част на Анхиало избухва пожар, в чийто пламъци изгарят 200 къщи. На 1 октомври 1874 година старият враг отново идва и във въртопите му изчезват други 550 сгради. Завинаги са заличени десетина малки църкви, своеобразна архитектурна изява на гръцките майстори. За да дойде съдбоносната 1906 година, през която градът изгаря изцяло.

Чрез събитията, станали в Македония и Тракия, правителството на Стамболов раздухвало националистически чувства. С груби и брутални методи то се мъчело да изсели гърците от черноморските градове и да заграби имотите им… Часовникът на историята показвал 30 юли 1906 година. Денят започва с това, че гърците се събрали в катедралната църква под водачеството на владиката Василиос. Погромаджийската група се промъква в града и се установява в турската джамия. Между двете страни започва престрелка. В този решителен час официалната власт не се намесила, за да избегне кръвопролитието, макар че в манастира се е намирала войскова част, която е могла да сложи край на инцидента. Към 11 часа се запалва къщата на Лебледжията - един от местните богаташи. По-късно пожари се появяват и в други части на града. Скоро огънят обхванал всичко. Струпаните една до друга къщи горели като факли, с шум и трясък. Ужасеното население се хвърлило да спасява покъщнината си, но облаците дим и горещ въздух ги изгонили на морския бряг. Задухал силен североизточен вятър, които още повече разпалвал пожара. Но благодарение на него огънят отклонил своя път и запазил един квартал от няколкостотин къщи незасегнати. Това са били къщите на източния бряг около църквата "Христос", някои от които са оцелели и до наши дни. Към 6 часа вечерта огънят свършил жестокото си дело. 1000 къщи, обществени постройки, множество малки византийски църкви изчезват завинаги. В пламъците намират смъртта си 14 души.

Използвани са материали на ДИМИТЪР СТЕФАНОВ, Бащино огнище - ПОМОРИЕ,1971 г.
източник:www.pomorie.net

Познатото непознато Поморие

Поглед към местоположението и възникването на Анхиало

Съвременният град Поморие е разположен върху едноименен, тесен, скалист полуостров, вдаден 3,5 км в Черно море, на северозападния бряг на Бургаския залив с координати 42⁰33' северна ширина и 27⁰39' източна дължина. От юг, изток и североизток градът е заобиколен от морето, от север - от Солното езеро, като само от запад-северозапад, чрез тесен провлак, заливан твърде често от морето, се свързва с обширното Поморийско поле. В течение на хилядолетията конфигурацията на терена се е изменяла, поради което и селището е променяло своето местоположение. Сега на юг на 20 км е днешният град Бургас, на север на 18 км Несебър. Между тези два града преминава съвременната история на Поморие. През Античността и Средновековието неговите конкуренти са били съответно Несебър на север и Созопол на юг.
До 14 август 1934 г. градът е носил древното название Анхиало, когато със специална министерска заповед е бил преименуван на Поморие.

Измежду всички селища по Западното Черноморие Анхиало като че ли най-ревниво пази тайните на своето минало. Древните автори, традиционно оскъдни на сведения за земите около Западния Понт, дълго време не обръщат внимание на този град. Едва римският географ Страбон (63 г. пр. Р. Хр. - 19 г. сл. Р. Хр.) нарушава мълчанието, за да отбележи, че "после [след Месамбрия] иде Анхиало, градец [полихнион] на аполонийците". Този кратък текст е тълкуван от всички изследователи в смисъл, че Анхиало е създаден като колония на Аполония (Созопол) с цел пълно господство над Бургаския залив и принадлежащата му територия, за владеене на солниците и срещу влиянието на съседната Месамбрия.

Приемайки безрезервно това сведение, съвременните изследователи е трябвало да потърсят една приемлива дата за създаването на "градеца на аполонийците". И тъй като, когато Страбон е написал своята "География" (около 7 г. пр. Р. Хр.), Аполония е била вече значително западнала и не е можела да създава свои колонии, естествено е било да се потърси една по-ранна дата за основаването на селището - V или IV в., когато е бил най-големият и разцвет. По такъв начин Анхиало влиза в науката като спътник в системата от гръцки колонии, чиято орбита се е простирала по цялото протежение на Черноморското крайбрежие.

Това твърдение дълго време не беше нищо повече от едно съблазнително предположение, експлоатирано в различна степен от съвременните патриоти на древната Аполония, тъй като в продължение на десетилетия старият град мълчеше, без с нищо да потвърждава своето толкова отдавнашно съществуване.

През 1960 г., по време на разкопки в древния град Истрия (на румънския черноморски бряг, близо до устието на Дунав), бе открита голяма мраморна плоча, върху която в четиридесет реда е запазен Декрет на Народното събрание на Аполония. От този изключително интересен документ става ясно, че през II в. пр. Хр. и във всеки случай в средата на века, от когато най-късно може да се датира този надпис, Анхиало е бил силно укрепено място ["фрурион"], с крепостни стени, което е било завладяно от съседната Месамбрия (дн. Несебър), и се е наложило изпратеният от Истрия наварх (адмирал) Хегесагор, син на Моним да атакува и по време на сражението да разруши крепостните стени на Анхиало, възвръщайки го отново в ръцете на аполонийците. По такъв начин сведението на Страбон в известен смисъл се потвърждава: благоприятното географско разположение на Анхиало на северния бряг на сегашния Бургаски залив му придавало изключително значение, за да се води спор с цената на оръжието между Месамбрия и Аполония. Трудно е да се определи по-точно в какво се изразява това значение на Анхиало. Както показва историята на Аполония, градът през елинистическата епоха не е играл оная голяма роля в живота на крайбрежието, каквато е имал в по-ранния период (V - IV в.).

Снимки от ПОМОРИЕ - СТАРИЯ ГРАД

Отдавна не бях се разхождала в Поморие и през този хубав слънчев ден в края на лятото ми се прииска да го кръстосам и да запечатам този момент, снимайки някой местенца и кътчета от моя роден град. Останах приятно изненадана от повечето неща, които видях.

Например центърът на града е наистина доста постегнат и обновен.

Ето тук - църквата и градинката около нея.

още за Поморие:

Познатото непознато Поморие

ПОМОРИЕ - ОГЪНЯТ И ГРАДЪТ 

КВАРТИРИ ЗА ЛЯТОТО В ПОМОРИЕ - СТАРИЯ ГРАД