Созопол е най-старият град на българското черноморско крайбрежие. Изгражданата през вековете градска структрура разкрива етапите на развитие на човешки цивилизации, носи белезите на унаследени културни напластявания и приемственост и превръща Созопол в истински град-музей.
Първото селище тук възниква в края на VI в. пр. Хр. и датира от епохата на късния неолит. Подводните проучвания в акваторията на съвременното пристанище разкриват останки на потънало селище от късния халколит и раннобронзовата епоха в края на V хил. и началото на ІІІ хил.пр. Хр. Открити са керамични съдове, каменни и костени оръдия на труда.
Градът е основан през 610 г. пр.Хр. като елинска колония от милетски гърци с името Аполония Понтика. Името вероятно е избрано от преселниците от йониските полиси Милет и Фокея при подготовката на експедицията им. Освен че моряците са водени от волята на делфийската жрица Пития, техният стремеж е с благоволението на нейния повелител бог Аполон да достигнат добри брегове. В началото на V в. пр. Хр. аполонийци издигат в градския му храм колосална бронзова статуя на Аполон Лечител, изваяна от прочутия скулптор Каламис.
За древното корабоплаване в созополския залив свидетелстват многобройните каменни котви и щокове /каменна напречна греда в горната част на двурогите котви, която има предназначение да обърне към дъното един от роговете на котвата/ от II – I хил. пр. Хр. Градът израства преди всичко като търговски и транзитно-пристанищен център. Поддържа активни политически и търговски връзки с големите центрове на Елада – Милет, Атина, Коринт, Хераклея Понтийска, островите Родос, Хиос, Лесбос и др. Търговското му влияние в Тракия се основава на съюз с владетелите на Одриското царство, възникнало през V в. пр.Хр. Богатият град става център на високо развито изкуство. Съвременниците му го наричат Аполония Магна (Велика Аполония). През 72 г. пр. Хр. е завладян и ограбен от римляните, а крепостната стена е разрушена. През IV в. Созопол отново е в подем и е известен с името Созополис – град на спасението.
Традиционно византийски град, едва през 812 г. при кан Крум Созопол е включен за кратко в пределите на българската държава.
От периода XVIII – XIX век са запазени църкви и повече от 180 възрожденски къщи, които създават неповторим архитектурен облик на днешния Созопол. Старинните икони и великолепните дърворезбени иконостаси представят постиженията на художествените занаяти от това време.
През 1965 г. Старият град на Созопол е обявен за архитектурно-исторически резерват. Символ и емблема на Созопол е котвата – неизменен знак върху монетите, които Аполония сече още от края на VI в. пр.Хр.
Разположението му върху живописния полуостров и градската му структура, изграждана в резултат на вековно напластяване и унаследяване със забележителна приемственост, съпътстваща развитието му, го прави уникален музей от световен мащаб, разкриващ развитието на най-забележителните човешки цивилизации.
Свързани статии:
СОЗОПОЛ в снимки
Свързани статии:
СОЗОПОЛ в снимки
ех за сега в класациите на първо място си ми остава Созопол като за море, макар че таз година в Свети Влас водата беше кристално чиста, но пък цените за тези дето употребяват малко повечко алкохол са си бая високи, но мен това не ми пречи, но все пак сама не отивам. Благодаря за красивите снимки на града, макар че гледайки ги сега не мога дори и да се ориентирам къде съм била, знам че било до старият град и нищо повече.Не знаех, че името вероятно е избрано от преселниците от йониските полиси Милет и Фокея при подготовката на експедицията им. Имаме страхотна история.
ОтговорИзтриване