Калиакра (произнася се Калиа̀кра, на гръцки Калѝ Акра' и означава "красив нос") е дълъг и тесен нос на българското северно черноморско крайбрежие, в най-югоизточната част на Добруджанското плато, наподобяващ полуостров. Намира се близо до селата Българево и Свети Никола, на 12 км от Каварна и на 60 километра североиточно от Варна. По много интересен и странен начин носът е вдаден 2 км навътре в морето, като че иска да навлезе още по-навътре и едва се е удържал. Той е природен и археологически резерват и един от Стоте национални туристически обекта. Брегът при нос Калиакра е клифов тип, отвесните скали се спускат 70 метра надолу до морето и го правят непристъпен. Скалите представляват твърд сарматски варовик и конгломерати, споени с глина, богата на железни окиси, които дават характерния червеникав оттенък, поради което често е оприличаван на огнен меч, разсичащ синьозелените води на морето. Прибойните вълни са издълбали в подножието им пещери, ниши, подмоли и арки, до които може да се стигне само откъм морето. Множеството подводни скали са резултат на силната абразия.
Заливът, образуван от нос Калиакра представлява много добро убежище при буря за минаващите оттук кораби. На носа има музей, ресторант, морски фар, морската радиолокационна станция, метеорологична станция и параклис.
ИСТОРИЯ
Най–ранните поселения на носа датират от IV. век пр.н.е., когато областта е била населявана от тракийското племе Тиризи. Те дават и първото му име - Тиризис.
Античният географ Страбон, описвайки Калиакра, казва, че тук е била столицата на цар Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски и управител на Тракия. В елинистичната епоха по-навътре към сушата е била построена втора крепостна стена, а в римско време тракийската крепост е разширена. През 341-342 година се дострояват кръгли кули, има вече външен и вътрешен град. Във втората половина на IV век още по-навътре от края на носа е изградено трето укрепление с 10-метрови стени, дебели 2,90м. При археологически разкопки, извършени през XX век, на Калиакра са открити останките на антични и раннохристиянски некрополи.
През 5-6 век, според Хиерокъл, крепостта (вече под името Акре Кастелиум или просто Акра - нос) придобива значението на укрепено ядро срещу прииждащите варварски племена и е един от 15-те града на провинция Скития. През 513 г. край Калиакра се разразява битка между възстаналия военачалник Виталиан и Византийския император Анастасий I. В следващите векове селището и крепостта се развиват, но според някои изследователи в VII век настъпва упадък, защото славяни и прабългари не са проявили интерес за заселване на това място.
Най-ранно датираната западноевропейска карта, в която се споменава съвременно наименование Калиакра е тази на италианеца Петрус Весконте от 1318 г. Думата произлиза от гръцки: „καλός“ - красив/добър и „άκρα“ - нос/крепост и означава „красив нос“. В други италиански карти и съчинения от 14 век носа се описва и като Capo Calacria или Calacria. Немския оръженосец Ханс Шилтбергер описва носа като Калацерка, което произлиза от „καλός“ – красив/добър и „τσέρκι“ („Добрите обръчи“), като се има предвид трите стени на Калиакренската крепост.
Най - голям разцвет Калиакра изживява през втората половина на XIV в., когато е столица на т. нар. Добруджанско (Карвунско) деспотство на българския владетел Добротица. То обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт. На името на Добротица е наречена областта Добруджа (турско произношение на името му).
През 1444 г. до нос Калиакра спрели рицарските войски на Владислав Варненчик в похода си срещу Османската империя.
На 31 юли 1791 г. край бреговете на Калиакра се разразява най-голямата морска битка в Черно море. Руската ескадра, водена от адмирал Фьодор Ушаков разбива многократно превъзхождащата го турска армада на Хюсеин Паша. С тази победа завършва Руско-Турската война от 1787-1792 г. На носа е поставена плоча с барелеф на руския адмирал, а по повод 215 години от победата, на 10 август 2006 г. е издигнат и негов паметник. Монументът представлява фигура в цял ръст и е поставена на възвишение, от което се вижда морето.
През 2007 г. при археологически разкопки до крепостта Калиакра в т.нар. сектор „Предградие" екипът на д-р Бони Петрунова от Националния Архитектурно исторически музей при БАН откри богато погребение от Средновековието.
Погребението е на млада жена, чиято глава е украсена с накити, пришити към златотъкана материя и апликации, изработени от сребро с позлата. Открита е и обеца с усукана бронзова тел, както и бронзов пръстен.
Находките потвърждават провежданите през последните три години разкопки, че „Предградието" е свързано с разцвета на Калиакра през XII и XV век, смята д-р Петрунова, цитирана от БНР.
МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ
Легендата за 40 - те девойки 
Най-често разказваната и известна легенда е за 40-те български девойки, които завързали косите си една за друга и се хвърлили в морските бездни, за да не попаднат в ръцете на османските поробители. Сега в началото на нос Калиакра има обелиск наречен Портата на 40-те девици в тяхна памет.
Легендата за Свети Никола
Според тази легенда, когато светецът бягал от турците Бог удължил земната твърд под краката му, за да успее да избяга, и така бил създаден носът. В крайна сметка Св. Никола бил заловен и сега там има изграден параклис, реставриран през 1993 година, символизиращ гроба му. На това място по време на турското владичество е имало и дервишски манастир, за който се твърдяло, че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук. Малък нос северно от Калиакра носи името „Свети Никола“
На скалния масив на нос Калиакра има руини от крепост. Тя датира от тракийско време. В скалите под нея има много пещери. Легенда разказва за несметните съкровища на Лизимах, които заграбил при походите си срещу Персия. Тогава той жестоко потушил бунта на въстаналите градове. Едни разграбил, а другите сами принесли злато, сребро и скъпоценни камъни за откуп. Съкровището Лизимах укрил в пещерите под крепостта...
Няма коментари:
Публикуване на коментар