Познатото непознато Поморие

Поглед към местоположението и възникването на Анхиало

Съвременният град Поморие е разположен върху едноименен, тесен, скалист полуостров, вдаден 3,5 км в Черно море, на северозападния бряг на Бургаския залив с координати 42⁰33' северна ширина и 27⁰39' източна дължина. От юг, изток и североизток градът е заобиколен от морето, от север - от Солното езеро, като само от запад-северозапад, чрез тесен провлак, заливан твърде често от морето, се свързва с обширното Поморийско поле. В течение на хилядолетията конфигурацията на терена се е изменяла, поради което и селището е променяло своето местоположение. Сега на юг на 20 км е днешният град Бургас, на север на 18 км Несебър. Между тези два града преминава съвременната история на Поморие. През Античността и Средновековието неговите конкуренти са били съответно Несебър на север и Созопол на юг.
До 14 август 1934 г. градът е носил древното название Анхиало, когато със специална министерска заповед е бил преименуван на Поморие.

Измежду всички селища по Западното Черноморие Анхиало като че ли най-ревниво пази тайните на своето минало. Древните автори, традиционно оскъдни на сведения за земите около Западния Понт, дълго време не обръщат внимание на този град. Едва римският географ Страбон (63 г. пр. Р. Хр. - 19 г. сл. Р. Хр.) нарушава мълчанието, за да отбележи, че "после [след Месамбрия] иде Анхиало, градец [полихнион] на аполонийците". Този кратък текст е тълкуван от всички изследователи в смисъл, че Анхиало е създаден като колония на Аполония (Созопол) с цел пълно господство над Бургаския залив и принадлежащата му територия, за владеене на солниците и срещу влиянието на съседната Месамбрия.

Приемайки безрезервно това сведение, съвременните изследователи е трябвало да потърсят една приемлива дата за създаването на "градеца на аполонийците". И тъй като, когато Страбон е написал своята "География" (около 7 г. пр. Р. Хр.), Аполония е била вече значително западнала и не е можела да създава свои колонии, естествено е било да се потърси една по-ранна дата за основаването на селището - V или IV в., когато е бил най-големият и разцвет. По такъв начин Анхиало влиза в науката като спътник в системата от гръцки колонии, чиято орбита се е простирала по цялото протежение на Черноморското крайбрежие.

Това твърдение дълго време не беше нищо повече от едно съблазнително предположение, експлоатирано в различна степен от съвременните патриоти на древната Аполония, тъй като в продължение на десетилетия старият град мълчеше, без с нищо да потвърждава своето толкова отдавнашно съществуване.

През 1960 г., по време на разкопки в древния град Истрия (на румънския черноморски бряг, близо до устието на Дунав), бе открита голяма мраморна плоча, върху която в четиридесет реда е запазен Декрет на Народното събрание на Аполония. От този изключително интересен документ става ясно, че през II в. пр. Хр. и във всеки случай в средата на века, от когато най-късно може да се датира този надпис, Анхиало е бил силно укрепено място ["фрурион"], с крепостни стени, което е било завладяно от съседната Месамбрия (дн. Несебър), и се е наложило изпратеният от Истрия наварх (адмирал) Хегесагор, син на Моним да атакува и по време на сражението да разруши крепостните стени на Анхиало, възвръщайки го отново в ръцете на аполонийците. По такъв начин сведението на Страбон в известен смисъл се потвърждава: благоприятното географско разположение на Анхиало на северния бряг на сегашния Бургаски залив му придавало изключително значение, за да се води спор с цената на оръжието между Месамбрия и Аполония. Трудно е да се определи по-точно в какво се изразява това значение на Анхиало. Както показва историята на Аполония, градът през елинистическата епоха не е играл оная голяма роля в живота на крайбрежието, каквато е имал в по-ранния период (V - IV в.).

Снимки от ПОМОРИЕ - СТАРИЯ ГРАД

Отдавна не бях се разхождала в Поморие и през този хубав слънчев ден в края на лятото ми се прииска да го кръстосам и да запечатам този момент, снимайки някой местенца и кътчета от моя роден град. Останах приятно изненадана от повечето неща, които видях.

Например центърът на града е наистина доста постегнат и обновен.

Ето тук - църквата и градинката около нея.

още за Поморие:

Познатото непознато Поморие

ПОМОРИЕ - ОГЪНЯТ И ГРАДЪТ 

КВАРТИРИ ЗА ЛЯТОТО В ПОМОРИЕ - СТАРИЯ ГРАД

ПОГЛЕД КЪМ ИСТОРИЯТА И РАЗВИТИЕТО НА БУРГАС

Цялата история на Бургас е свързана с морето. Самото местоположение на града, обиколен от трите страни с вода, е първопричина за неговото възникване и развитие. През 18-ти век Бургас за първи път е забелязан от европейците, всъщност това е било най-важното пристанище на юг от Балкана. Една морска карта от 1854 г. дава първата информация за градоустройственото планиране на града, който е заемал площ от 420 хил.кв.м. 

Бургас е на повече от две хиляди години. Основан е като римско селище с името Кулата. Първите писмени сведения за града като селище са съхранени у византийския поет Мануил Фил (13 век). По-късно сведенията за Бургас дава турският историк Хаджи Калфа. Той го отбелязва с две имена - Бургос и Пиргос. Името на града се извежда от гръцкото „пиргос” , или „бъргос” със значение на крепост, кула. В турският регистър от 1676 г. за военни доставки за турската армия селището е записано като град Бургас, а в документ от 1730 г. - като пристанище Бургас. Опожарен през 19 век, той възкръсва отново, за да прерасне днес във важен икономически, административен и културен център в южната част на Българското черноморие. Той е втори по големина наш черноморски град след Варна и четвърти в страната след София, Пловдив и Варна. Има много изгодно географско положение, което днес се използва в най-голяма степен. Градът е разположен край едноименния, дълбоко врязан в сушата и много удобен за корабоплаване - най-големия на българското крайбрежие залив. Градът е в съседство с Атанасовското езеро (от север), Бургаското (от запад) и Мандренското (от югозапад). Надморската височина е 2-27 метра.

Градът е пристанище на цяла Южна България, включително и на София, и отстои от столицата на 385км, на 267км от Пловдив и на 133 км от Варна.

Географското положение на селището е било оценено още в най- дълбока древност и тук, както показват разкопките, е имало рибарско и търговско селище още преди нашата ера.

В епохата на Българското национално възраждане се оформили националните идеологии и стремежи към създаване на българско училище и православно-християнски храм. От Цариград в Бургас пристигат учени българи, които създават бургаската община. Това са Димитър Бракалов, Стефан Жечков, Никола Камбуров, Яни Русалиев, Георги Джелепов. В предосвободителния период в Бургас е имало само гръцко училище. Българското училище и църква се откриват в родния ни град през 1868 г. На 6.02.1878 г. Бургас е освободен от отряда на полковник Лермонотов. Руската войска е посрещната от цялото гражданство, духовенство и намиращите се в града чуждестранни консули. На 07.02.1878 г. е била организирана новата администрация - първата българска градска обищина. За кмет е назначен Нико Попов. Архитектурният пейзаж на града е печален: кални улици, разхвърлени здания за пристанищни складове, полусрутени къщи. През 1891 г. е утвърден първият градоустройствен план на Бургас. Обособяват се 289 квартала, не са забравени и зелените площи - оформят се и 7 градини. Към така очертания град през 1912 г. се присъединява нова част от подарените земи на благодетеля Александър Георгиев Коджакафалията. Бургас бързо нараства през първото десетилетие на настоящия век. Започва изграждането на централната част с хубава приморска градина, общински градини, голямо казино на моския бряг - 1938 г., общински хали - 1926 г., търговска палата. За развитието на бургаското пристанище от голямо значение е довършването на жп-линията Бургас - Ямбол. През първите десетилетия на новия век градът претърпява ускорено развитие в индустрията, банковото дело, в просветата и културата. Създават се 151 индустриални предприятия: Фабриката за захарни изделия и растителни масла на Аврам Чальовски, Големите Български Мелници на Ив. Х. Петров, сапунената фабрика "Камбана", фабрика за рибни консерви и др. Учредяват се и много банки, създава се и Търговската палата. Просвещението също търпи развитие, първото основно училище се разделя на две: мъжко и девическо, в 1905 г. се открива Търговската гимназия, а в 1925 г. - Държавното Механо-Техническо училище. Интересът към миналото по нашите земи довежда до създаването на Археологическо дружество "Дебелт" - 1925 г., което се занимава с проучването, съхранението и издирването на материали с историческа стойност. По-късно това дружество се превръща в музей. През втората половина на ХХ век гр. Бургас се превръща в мощен промишлено-стопански център, туристически регион с международна известност. Непосредствено след Освобождението в Бургас се основава общинска бибилиотека през 1888г. Едва към 1890-94г. се мярка нещо, наподобяващо на читалище, стая намираща се на ул."Александровска" с няколко стола и маса, върху която са подредени вестници. В началото на XX век, когато се увеличават училищата, интелигенцията сериозно се залавя с основаването на просветно читалищно дружество "Деятелност", имащо за цел образованието на младо и старо. През 1926г. се основава бургаското читалище "Пробуда". Разширението на читалищната дейност в Бургас настъпва значително по-късно. Създават се читалище "Л.Каравелов", "А.Георгиев", "А.Златаров". Развива и библиотечното дело. Открива се нова читалня на библиотеката в тогавашното градско казино. През 1937г. библиотеката е разполагала с 11000 книги, със списания и вестници. С бърз темп растат ежедневно книгите, притежание на библиотеките в града. През 1925г. се създава археологическо дружество "Дебелт". През 1931г. музеят включвал археологически, етнографски и нумизматичен отдели.

Бургаско езеро - залез над Вая

Бургас се свързва основно с морето, но често се забравя, че той е ограден като с пояс от няколко красиви езера, където могат да се видят много прелитащи или постоянно гнездящи птици. А може просто да се полюбуваме на един прекрасен залез....

снимки:
chernomorieto.blogspot.com

Есенно море - Бургас

Малко снимки от Бургас през есента.

Морето винаги си е моето любимо море, независимо през кой сезон съм около него. То ме зарежда и успокоява. Е, разликата между лятото и другите сезони е, че не мога да се изкъпя и да поплувам, ...но дори и разходката покрай брега е разтоварваща и приятна. Е, за съжаление, вървейки по крайбрежната алея е малко трудно да се види морето, скрито зад грозните капани, изникнали като циреи на самия пясък. Това малко разваля настроението на човек и приятната емоция от близостта с морето. Но да се надяваме, че някой хубав ден ще се пробуди разума на управници и граждани, за да видят града си чист и подреден.

ЧЕРНО МОРЕ - живот и замърсяване

Интересна особеност на Черно море е наличието на сероводород в концентрация 11-14 ml/l на дълбочина от 120-150 m до дъното, което прави невъзможно съществуването на живи същества, с изключение на някои анаеробни бактерии, под тази граница.

На дълбочина между 100 и 200 метра водите на Черно море почти не се смесват. Разликата в солеността на водата от повърхността и от долните слоеве е постоянна и основна отличителна черта на Черно море. Поради липса на смесване на водите в 90% от обема на Черно море (на 150-200 метра дълбочина) няма кислород, оттам и живот. Спорен е въпросът дали слоят, наситен с кислород, все повече се стеснява.

Черно море е богато на биологични видове. В него живеят около 180 вида риба (калкан,цаца,скумрия,попче,кефал и др.) (26 от тях имат търговска стойност) и три вида делфини. До последната четвърт на ХХ в. в Черно море живее и застрашеният тюлен монах. Рибите изхвърлят хайвера си в черноморския шелф и речните устия.

Замърсяване

Изчислено е, че 70% от общото количество отпадъци, вливащи се в Черно море, идват от шестте черноморски страни. Част от тези отпадъци и останалите 30% (от другите 11 страни, които нямат излаз на Черно море) се вливат в Черно море чрез Дунав. Като се прибави липсата на големи течения, недостатъчната циркулация на водата и големите количества вливащи се хранителни вещества, екологичното състояние на Черно море все повече се влошава. Отчитайки сериозното влошаване на екологичното здраве на Черно море, шестте черноморски държави — България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна — подписват през април 1992 г. в Букурещ Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване (Букурещката конвенция), която представлява правна и дипломатическа платформа за съвместни действия.

История

Съвременния си вид Черно море придобива преди около 7 600 години (някои специалисти смятат, че е преди около 5 000 години), когато се създала връзка със Средиземно море и Световния океан посредством Босфора и Дарданелите. Старата брегова ивица се проследява на границата шелф - континентален склон на дълбочина от 90 до 120 м под морското равнище. Постепенно солеността на Черно море преди около 1000-1500 години достигнала стойности подходящи, за да се появят голям брой Средиземноморски видове. Днес около 80% от Черноморския животински свят съставляват средиземноморски заселници. Сладководни организми се срещат в заливите и лиманите с по-ниско съдържание на сол, подобно от времето на Карангатския басейн.

ЧЕРНО МОРЕ - ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ....

Общи сведения

Карта на Черно море, Диего Хомем, 1559 г.

Площта на Черно море е 423 000 km², максималната дълбочина е 2212 m, а средната — 1240 m. Най-голямата дължина е между градовете Бургас и Кобулети — 1167 km, а най-голямата ширина — между Березанския лиман и нос Гиресун — 624 km. В най-тясната част между нос Сарич Крим и нос Керемне (полуостров Синоп) ширината е 263 km. Черно море вмества около 537 хил. куб. км вода.

Поради обилния приток на речни води, морската вода на Черно море е по-слабо солена (17,3‰), отколкото в Средиземно море и в световния океан, които имат соленост около 36‰. Чистите води в открито море имат син до зеленикавосин цвят, а край бреговете (вследствие наличието на наноси) — най често зелен цвят. Прозрачността на водата в открито море достига 30 m, а край бреговете до 7-8 m. През летните месеци морската вода по крайбрежието се затопля до 24-26°С.

Поради малките му размери, в Черно море се образуват незначителни приливи и отливи (3-8 cm). При буря ветровете предизвикват значително по-големи колебания на морското равнище (10-20 cm). Основното морско течение в западната част на Черно море е в посока, обратна на движението на часовниковата стрелка. По българското крайбрежие то е от север на юг. В древността морето е наричано Понтос Аксинос, Евксински Понт. През Черно море минава едно от разклоненията на средновековния Път на коприната свързващо Европа през Кавказ и Централна Азия с Китай. Днес по това направление минава трасето на трансконтиненталния транспортен коридор Трасека (TRACECA, TRAnsport Corridor Europe Caucassus Asia, Транспортен коридор Европа — Кавказ — Азия).

Черно море има положителен воден баланс, като 300 куб. км вода преминава в Мраморно и Егейско море всяка година.

Международен ден на Черно море е 31 октомври.

Крайбрежие

Излаз на Черно море имат шест държави, това са: 

България (378 км), Грузия (310 км), Румъния (225 км), Русия (800 км, вкл. Азовско море), Турция (1 329 км), Украйна (2 782 км, вкл. Азовско море)., за четири от тях (България, Грузия, Румъния и Украйна) е единственият излаз на море.

Населението на крайбрежната ивица е около 16 милиона души.

Някои по-важни крайбрежни градове на Черно море са: 

Истанбул (11,372,613), Одеса (1,001,000), Самсун (725,111), Трабзон (400,187), Севастопол (378,600), Варна (358,000), Херсон (335,000), Сочи (334,282), Констанца (302,171), Новоросийск (231,100), Бургас (229,250), Батуми (214,806), Орду (136,000), Керч (158,165), Зонгулдак (104,276).

Някои български черноморски курорти са: 

Албена, Ахтопол, Ахелой, Балчик, Велика, Дюни, Елените, Златни пясъци, Китен, Камчия, Лозенец, Несебър, Обзор, Поморие, Приморско, Равда, Свети Влас, Синеморец, Слънчев бряг, Созопол и Царево.

Български защитени черноморски територии са Народен парк "Златни пясъци", Иракли, Паша дере, Ропотамо и др.

Водосборният басейн на Черно море е с площ над 2 млн. km² и обхваща голяма част от Централна Източна Европа и Мала Азия, като покрива изцяло или частично територията на 24 държави. В него живеят около 180 милиона души, половината от тях в басейна на река Дунав. Най-големите реки, вливащи се в Черно море, са Дунав, Днепър и Днестър. 

източник Wikipedia