ВАРНЕНСКО ЛЯТО 2012 ПРОГРАМА

01-07-2012
19.00  -  Градска художествена галерия 

Струнно дуо Яворкай

Шандор Яворкай- цигулка
Адам Яворкай - виолончело, Унгария
Творби от З.Кодаи, Б.Барток, Н.Паганини, Х.Виенявски, Г.Касадо, Х.Ернст, П.Сарасате

 01-07-2012
13.00  -  Евангелска методистка епископална църква  

Хорово ателие

Хор на девойките и женски вокален ансамбъл Варна
диригент Захарина Милкова–Никитасова
Мъжки хор Суза – Италия
Диригент Мариано Мартино

02-07-2012

19.00  -  Градска художествена галерия 

Академичен оркестър Орфеус

Солист Марио Хосен- цигулка
Творби от Корели, Менделсон, Венсан д’Енди, Албинони, Сарасате и др.


03-07-2012
19.00  -  Градска художествена галерия 

Две пиана - два свята

Людмил Ангелов и Любомир Денев в клавирен диалог
Творби от Г. Фр. Хендел, Фр. Шопен, Р. Шуман, Ф. Лист, Ал. Скрябин
и техните импровизационни версии

 04-07-2012
19.00  -  Градска художествена галерия 
Оркестър Симфониета Варна
Солист и диригент Венцеслав Николов, виолончело
Вивалди – Концерт за виолончело сол мажор
Бокерини - Концерт за виолончело си бемол мажор
Хайдн  - Концерт за виолончело до мажор

 05-07-2012
19.00  -  Градска художествена галерия 
„Париж - Буенос Айрес”: френска и аржентинска музика

Мария Мартинова - пиано
Сирил Гарак - цигулка
Творби от К. Дебюси, М. Равел, Х. Салган, Г. Бейтелман, А. Пиацола и др.

06-07-2012
19.00  -  Градска художествена галерия 

Aнсамбъл Маркиз – Унгария

Юдит Блашкович Фелсеги – колоратурен сопран
Ласло Блашкович – сопранист
Балинт Меран- церемониалмайстор
Марта Гал – клавесин
Каталин Калаи-блок флейта
Агнес Калаи – виолончело
Бароков салон
Tворби от Купрен, Монтеверди, Бах, Хендел, Вивалди, Люли

 07-07-2012
19.00  -  Градска художествена галерия 
Музикална галерия Варна
Атанас Куртев - пиано
Клавирен рецитал, посветен на 140 години от рождението на Ал. Скрябин

 08-07-2012
11.00  -  Градска художествена галерия

Марио Ангелов - клавирен рецитал
 Творби от Д. Ненов, В. Казанджиев, Е. Табаков, Ал. Владигеров

08-07-2012
19.00  -  Фестивален и конгресен център - зала 1
Симфоничен оркестър на БНР
Диригент Емил Табаков
Солисти:
Пламена Мангова - пиано
Квартет тъпани в състав: Стоян Янкулов, Стоян Павлов, Добри Палиев и Радосвет Кукудов

Прокофиев – Концерт №1 за пиано и оркестър
Табаков – Концерт за четири тъпана и оркестър (световна премиера)
Стравински – Сюита Жар птица

 09-07-2012
19.00  -  Фестивален и конгресен център - зала 1 
Симфоничен оркестър на БНР

Диригент Емил Табаков
Солисти:
Минчо Минчев цигулка
Николай Минчев цигулка

Дмитрий Шостакович – Празнична увертюра
Алфред Шнитке – Кончерто гросо №1 за две цигулки, клавесин, подготвено пиано и струнни
Р. Щраус – Сюита Кавалерът на розата

 09-07-2012
10-07-2012
21.00  -  Летен театър
Верди – Дон Карлос (премиера)

Държавна опера – Варна
Диригент Борислав Иванов
Режисьор Пламен Карталов
ФИЛИП ІІ – Ангел Христов
ДОН КАРЛОС – Александър Бадеа (Румъния)
РОДРИГО, МАРКИЗ ПОЗА – Пламен Димитров
ВЕЛИКИЯТ ИНКВИЗИТОР – Димитър Станчев
МОНАХ – Росен Рангелов
ЕЛИЗАБЕТ ВАЛОА – Радостина Николаева
ПРИНЦЕСА ЕБОЛИ – Агунда Кулаева
ТЕБАЛДО – Филипа Руженова
ГЛАС ОТ НЕБЕТО – Ирина Жекова


10-07-2012
19.00  -  Градска художествена галерия 
Камерен концерт
Мила Георгиева - цигулка
Пламена Мангова - пиано
Творби от Дж. Тартини, Л. ван Бетовен, М. Равел, Б. Барток


 11-07-2012
19.00  -  Градска художествена галерия 
Рецитал на Хенри Зигфридсон пиано
Творби от Лист, Менделсон, Бетовен, Сибелиус

12-07-2012
19.00  -  Градска художествена галерия 
Трио Image
Гергана Гергова - цигулка
Томас Кауфман - виолончело
Павлин Нешев - пиано
Творби от А.Дворжак, М. Дяков, А. Шьонберг

 13-07-2012
21.00  -  Археологически музей 
Филхармония Пионер при Националния дворец на децата

100 години проф. Влади Симеонов и 60 години от основаването на оркестъра

Диригент Любомир Денев–младши
Творби от Моцарт, Супе, П. Стайнов, Г. Златев–Черкин, М. Големинов и др.

14-07-2012 19.00  -  Градска художествена галерия	Концерт на избрани участници от курса по пиано
15-07-2012  19.00  -  Градска художествена галерия	Концерт на избрани участници от курса по цигулка
16-07-2012 21.00  -  Археологически музей Йоцов Кларинет Секстет Кросовър проект Творби от М. Мангани, М. Мелитс, Г. Ценев, А. Хоутън, Ж. Жан и др.

17-07-2012 21.00  -  Археологически музей Трио ЛаМигра Кросовър проект Стоян Роянов–ЯЯ духови инструменти, перкусии Валери Ценков барабани Страцимир Павлов пиано С участието на: Вокална формация Ваяна – худ. ръководител Женя Райчева Акустично дуо Христина Белева - гъдулка, Петър Миланов - китара Антоанела Петрова - вокал Нейчо Петров–Реджи - вокал

18-07-2012 21.00  -  Археологически музей Йълдъз Ибрахимова и Варненски камерен оркестър Диригент Ганчо Ганчев Творби от Джон Кейдж (100 години от рождението на композитора) и Гершуин източник: http://www.varnasummerfest.org

ЛЕТЕН ТЕАТЪР ВАРНА - 2012

ПРОГРАМА ЛЕТЕН ТЕАТЪР ВАРНА - СЕЗОН 2012

28 юни

ММФ „Варненско лято” - Оперен спектакъл „Турандот” от Пучини

21,00

29 юни

ММФ „Варненско лято” - Оперен спектакъл „Турандот” от Пучини

21,00

30 юни

ММФ „Варненско лято” - Оперен спектакъл „Турандот” от Пучини-резервен вариант

21,00

2 юли  Концерт на „Сигнал”  21,00ч.

5 юли Концерт на Филип Киркоров 21,00

 9 юли  ММФ „Варненско лято” - Оперен спектакъл „Дон Карлос” от Верди 21,15

10 юли ММФ „Варненско лято” - Оперен спектакъл „Дон Карлос” от Верди 21,00

11 юли ММФ „Варненско лято” - Оперен спектакъл „Дон Карлос” от Верди – резервен вариант 21,00

15 – 30 юли

25-ти Международен балетен конкурс – Варна 2012

21,00

31 юли  „Опера в Летния театър”  – Мюзикъл „Hello Broadway” 21,00

1 август Концерт на Веселин Маринов 21,00

2 август „Опера в Летния театър”   – „Аида” от Верди 21,00

3 август „Опера в Летния театър”   – „Севилския бръснар” от Росини 21,00

4 август „Принцеса на Варна” 21,00

5 – 9 август

Международен Фолклорен Фестивал – Варна 2012

10 август

„Опера в Летния театър”   – Оперета „Веселата вдовица” 21,00

11 август Концерт на Бебел Жилберто 21,00

12 август Юбилеен концерт на „ 35 години Ритон” 21,00

13 август „Опера в Летния театър”    – Оперна Гала вечер 21,00

14 август  Театър „Малкият принц” - благотворителна инициатива

15 август Концерт по повод Деня на Варна

16 август Бразилски карнавал 21,00

17 август „Опера в Летния театър”   – „Граф Ори” 21,00

18 август Фестивал на етносите

19 август Концерт на Лили Иванова 21,00

20-21 август Спектакли на „Комиците”

23 август Концерт на Тони Димитрова 21,00

27 август Спектакъл на Нешка Робева „Среща в „Споменът” 21,00

1 септември Фестивал „Фортисимо”

9 септември Републиканско първенство по културизъм и фитнес

Международен музикален фестивал „Варненско лято” 2012

Програма 2012

В Седмицата на морето посещенията във Военноморския музей ще са безплатни

Външната експозиция на Военноморския музей във Варна ще бъде отворена за безплатни посещения по време на Седмицата на морето от 8 до 14 август.

Посетителите ще могат да видят експонатите напълно освежени, както и най-новите попълнения във фонда на музея, дарени от Военноморските сили (ВМС).

Сред новите попълнения в експозицията е морска мина, произведена през 1905 г. в Русия, която е използвана по време на Първата световна война. Мината е била намерена на брега до с. Кранево само преди няколко месеца.

Две оръдия от периода на Първата световна война също ще привличат погледите на жителите и гостите в града. Едното оръдие е от руски ескадрен миноносец, а другото е германска подводница. И двата експоната са открити през 2010 г. и все още се реставрират.

източник: www.touristmedia.info

КАЛИАКРА - КРАСИВА И СТРАННА

Калиакра (произнася се Калиа̀кра, на гръцки Калѝ Акра' и означава "красив нос") е дълъг и тесен нос на българското северно черноморско крайбрежие, в най-югоизточната част на Добруджанското плато, наподобяващ полуостров. Намира се близо до селата Българево и Свети Никола, на 12 км от Каварна и на 60 километра североиточно от Варна. По много интересен и странен начин носът е вдаден 2 км навътре в морето, като че иска да навлезе още по-навътре и едва се е удържал. Той е природен и археологически резерват и един от Стоте национални туристически обекта.

Брегът при нос Калиакра е клифов тип, отвесните скали се спускат 70 метра надолу до морето и го правят непристъпен. Скалите представляват твърд сарматски варовик и конгломерати, споени с глина, богата на железни окиси, които дават характерния червеникав оттенък, поради което често е оприличаван на огнен меч, разсичащ синьозелените води на морето. Прибойните вълни са издълбали в подножието им пещери, ниши, подмоли и арки, до които може да се стигне само откъм морето. Множеството подводни скали са резултат на силната абразия.

Заливът, образуван от нос Калиакра представлява много добро убежище при буря за минаващите оттук кораби. На носа има музей, ресторант, морски фар, морската радиолокационна станция, метеорологична станция и параклис.

ИСТОРИЯ

Най–ранните поселения на носа датират от IV. век пр.н.е., когато областта е била населявана от тракийското племе Тиризи. Те дават и първото му име - Тиризис.

Античният географ Страбон, описвайки Калиакра, казва, че тук е била столицата на цар Лизимах, един от наследниците на Александър Македонски и управител на Тракия. В елинистичната епоха по-навътре към сушата е била построена втора крепостна стена, а в римско време тракийската крепост е разширена. През 341-342 година се дострояват кръгли кули, има вече външен и вътрешен град. Във втората половина на IV век още по-навътре от края на носа е изградено трето укрепление с 10-метрови стени, дебели 2,90м. При археологически разкопки, извършени през XX век, на Калиакра са открити останките на антични и раннохристиянски некрополи.

През 5-6 век, според Хиерокъл, крепостта (вече под името Акре Кастелиум или просто Акра - нос) придобива значението на укрепено ядро срещу прииждащите варварски племена и е един от 15-те града на провинция Скития. През 513 г. край Калиакра се разразява битка между възстаналия военачалник Виталиан и Византийския император Анастасий I. В следващите векове селището и крепостта се развиват, но според някои изследователи в VII век настъпва упадък, защото славяни и прабългари не са проявили интерес за заселване на това място.

Най-ранно датираната западноевропейска карта, в която се споменава съвременно наименование Калиакра е тази на италианеца Петрус Весконте от 1318 г. Думата произлиза от гръцки: „καλός“ - красив/добър и „άκρα“ - нос/крепост и означава „красив нос“. В други италиански карти и съчинения от 14 век носа се описва и като Capo Calacria или Calacria. Немския оръженосец Ханс Шилтбергер описва носа като Калацерка, което произлиза от „καλός“ – красив/добър и „τσέρκι“ („Добрите обръчи“), като се има предвид трите стени на Калиакренската крепост.

Най - голям разцвет Калиакра изживява през втората половина на XIV в., когато е столица на т. нар. Добруджанско (Карвунско) деспотство на българския владетел Добротица. То обхваща североизточните български земи, откъснати от централната власт. На името на Добротица е наречена областта Добруджа (турско произношение на името му).
През 1444 г. до нос Калиакра спрели рицарските войски на Владислав Варненчик в похода си срещу Османската империя.

На 31 юли 1791 г. край бреговете на Калиакра се разразява най-голямата морска битка в Черно море. Руската ескадра, водена от адмирал Фьодор Ушаков разбива многократно превъзхождащата го турска армада на Хюсеин Паша. С тази победа завършва Руско-Турската война от 1787-1792 г. На носа е поставена плоча с барелеф на руския адмирал, а по повод 215 години от победата, на 10 август 2006 г. е издигнат и негов паметник. Монументът представлява фигура в цял ръст и е поставена на възвишение, от което се вижда морето.

През 2007 г. при археологически разкопки до крепостта Калиакра в т.нар. сектор „Предградие" екипът на д-р Бони Петрунова от Националния Архитектурно исторически музей при БАН откри богато погребение от Средновековието.
Погребението е на млада жена, чиято глава е украсена с накити, пришити към златотъкана материя и апликации, изработени от сребро с позлата. Открита е и обеца с усукана бронзова тел, както и бронзов пръстен.
Находките потвърждават провежданите през последните три години разкопки, че „Предградието" е свързано с разцвета на Калиакра през XII и XV век, смята д-р Петрунова, цитирана от БНР.

Находките, открити при разкопките, са изложени в малък археологически музей, направен в една от пещерите.

МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ

Легендата за 40 - те девойки
Най-често разказваната и известна легенда е за 40-те български девойки, които завързали косите си една за друга и се хвърлили в морските бездни, за да не попаднат в ръцете на османските поробители. Сега в началото на нос Калиакра има обелиск наречен Портата на 40-те девици в тяхна памет.

Легендата за Свети Никола
Според тази легенда, когато светецът бягал от турците Бог удължил земната твърд под краката му, за да успее да избяга, и така бил създаден носът. В крайна сметка Св. Никола бил заловен и сега там има изграден параклис, реставриран през 1993 година, символизиращ гроба му. На това място по време на турското владичество е имало и дервишски манастир, за който се твърдяло, че съхранява мощите на турския светец Саръ Султук. Малък нос северно от Калиакра носи името „Свети Никола“

Легендата за съкровището на Лизимах
На скалния масив на нос Калиакра има руини от крепост. Тя датира от тракийско време. В скалите под нея има много пещери. Легенда разказва за несметните съкровища на Лизимах, които заграбил при походите си срещу Персия. Тогава той жестоко потушил бунта на въстаналите градове. Едни разграбил, а другите сами принесли злато, сребро и скъпоценни камъни за откуп. Съкровището Лизимах укрил в пещерите под крепостта...

ВАРНА - интересни факти за историята и името на града

Едновременно с другите древногръцки градове по нашето Черноморие в периода 580 - 560 г.пр.н.е. възниква и новият град. Основателите му, милетските гърци постепенно и безпроблемно се заселват в тогава съществуващото селище наричано Одесос, като възприемат и името, дадено му от местните жители.

За първи път това име се среща при хиоския поет Скимнос и историка Страбон. Градът също е наричан Одисос, а през V век Теофан го споменава под името Одисополис. Приема се, че името има карийски произход и означава "воден град". Подкрепа на това твърдение дава и откритото преди години наколно селище по бреговете на Варненското езеро. Вероятно е създателите на селището да не са нито древните траки, живеещи по земите ни, нито пък гърците, а хора произхождащи от района на Мала Азия и днешна Гърция, и които на много места са оставили имена на селища, завършващи на окончанието "-сос". Съществува и друго мнение, че градът получава името си в чест на Одисей.
След VI век в историческите документи името Одесос вече не се среща. Първото споменаване на името Варна е в хрониките за настъпленията на Аспарух и хората му, които "...дошли при т.нар. Варна, близо до Одесос..." и заселването на българите по тези места. От по нататъшните записки на летописците не става съвсем ясно дали това име се отнася за някаква местност в този район, за селище или река. Теофан разказва, че през 774 г. император Константин V се отправил по море на поход срещу българите, но когато дошъл до Варна се уплашил и се върнал. К. Иречек смята, че това име е принадлежало не на стария град Одесос, а на местност в околността, може би Провадийската река и Девненското езеро. Константин Порфироген пише, че Варна е било име на река, същото е и мнението на А. Вретос. От друга страна през 765 г. Никифор съобщава, че капханът на хан Умар бил убит от прислужниците си във Варна. Това убийство не би могло да стане в стария Одесос, тъй като той все още е бил византийско владение. Може би Варна е било някакво селище около Девненското езеро. Според братя Шкорпил тракийско селище с името Варнас е имало по брега на езерото, в района под "Джанавара", където и днес се откриват множество археологични материали. Димитър Димитров пък смята, че Варна е било селище в западната част на днешния град, където има некрополи от времето на халколита.

Няма единно мнение за произхода и значението на името "Варна". К. Иречек изказва предположението, че то може да бъде славянско и тъждествено на "врана", вран, черен. За сравнение се посочват сродни славянски думи, произлизащи от старославянската дума uarna, "гарван" - vrana, wrona, ворона. Тогава следва да приемем, че Девненското езеро и Провадийската река са се наричали Черно езеро и Черна река, а името си селището да е получило от тях. Но липсата на славянски поселения в района на езерата до създаването на българската държава дава основание на братя Шкорпил да търсят тракийския корен на името Варнас. Варненският краевед Петър Стоянов посочва интересни находки - в различни части на света, селища с имена като Варна, Варнавино, Варнек и други се намират винаги на брега на река, езеро или море. Той приема, че Варна е било име на близко селище, дало името си на Одесос, и е означавало "град на вода", "воден град". Което всъщност е и превод на името Одесос.

В началото на века архимандрит Инокентий дава любопитни подробности от своите изследвания. Той споменава и друго мнение, че името Варна идва от аварската дума вар, означаваща град. Кръстю Мирски пък предполага, че името идва от вар, вар, варовик, имайки предвид, че "в Варна и околността й земята и камъните са варовити..." Те правят податки, че по времето на император Тиберий (14 - 27 г.) за кратко градът се е казвал Тибериополис. В изследванията си археологът П. Георгиев посочва, че съществува надпис от 557 г., според който след смъртта на своята съпруга Теодора император Юстиниан й посветил град, който нарекъл Теодориада, намиращ се на северния бряг на Варненското езеро. Археологът смята, че в продължение на цяло столетие това е първият и първостепенен център на българската държава. При царуването пък на императрица Ирина в края на VIII век също за кратко е носил и нейното име - Иринополис. В древността Теофан наричал града Одесополис, а други автори и Улисополис.

Само веднъж в хилядолетната история на града има случай, когато със сигурност се знае как се е казвал, кога е било това и какво е означавало името. Това станало в чест на 70-та годишнина на Йосиф Сталин. Инициативата била подета от работниците в най-големите варненски предприятия и фабрики. На 15 декември 1949 г. била гласувана резолюция, с която те настоявали ГНС - Варна да вземе решение за преименуването. Разбира се, такова решение било прието, още повече, било решено чрез ЦК БКП др. Сталин да бъде помолен да се съгласи да стане първият почетен гражданин на гр. Сталин. Следобед на 20 декември, пред присъстващите на площад "Независимост" 40 хиляди души било прочетено постановлението на Министерския съвет, с което градът вече се казвал Сталин. Не след дълго на входа на Морската градина е издигнат паметник на патрона на града... Минава време, пленумите на КПСС и БКП от 1956 г. отчитат поредна грешка и с указ на Президиума на Народното събрание на 20 октомври доскорошното име се връща. След шест години паметникът е демонтиран, но за носталгично настроените все още по старите варненски улици могат да се видят капаци на канализацията, произведени в гр.Сталин.

източник:
http://varna.info.bg
снимки: moreto.net

Ветроходна регата Трети март ще отбележи националния празник във Варна

Ветроходна регата „Трети март” ще се състои на 4 март от 11 часа във Варненското езеро, пише в. Черно море. Представители на ветроходни клубове от Варна, Търговище, Силистра, Поморие, Несебър и други градове ще се състезават в около 25 екипажа. През вторият състезателен ден ветроходните лодки „Ял-6” ще направят две гонки.

Тазгодишното издание на регата е 55-то поред. То ще бъде открито с водосвет отслужен от отец Михаил от църквата в с. Тополи. На 7 март ще се извърши награждаването на победителите. Надпреварата е посветена на годишнината от Освобождението на България от Османско владичество.

Регатата е основана 1957 г. от активисти на секция „Ветроходство” към Морския клуб на тогавашната Доброволна организация за съдействие на отбраната. В началото е било клубно състезание, а след това става открита републиканска регата. С нея по традиция се открива състезателният ветроходен сезон.

източник:
http://www.touristmedia.info