Познатото непознато Поморие

Поглед към местоположението и възникването на Анхиало

Съвременният град Поморие е разположен върху едноименен, тесен, скалист полуостров, вдаден 3,5 км в Черно море, на северозападния бряг на Бургаския залив с координати 42⁰33' северна ширина и 27⁰39' източна дължина. От юг, изток и североизток градът е заобиколен от морето, от север - от Солното езеро, като само от запад-северозапад, чрез тесен провлак, заливан твърде често от морето, се свързва с обширното Поморийско поле. В течение на хилядолетията конфигурацията на терена се е изменяла, поради което и селището е променяло своето местоположение. Сега на юг на 20 км е днешният град Бургас, на север на 18 км Несебър. Между тези два града преминава съвременната история на Поморие. През Античността и Средновековието неговите конкуренти са били съответно Несебър на север и Созопол на юг.
До 14 август 1934 г. градът е носил древното название Анхиало, когато със специална министерска заповед е бил преименуван на Поморие.

Измежду всички селища по Западното Черноморие Анхиало като че ли най-ревниво пази тайните на своето минало. Древните автори, традиционно оскъдни на сведения за земите около Западния Понт, дълго време не обръщат внимание на този град. Едва римският географ Страбон (63 г. пр. Р. Хр. - 19 г. сл. Р. Хр.) нарушава мълчанието, за да отбележи, че "после [след Месамбрия] иде Анхиало, градец [полихнион] на аполонийците". Този кратък текст е тълкуван от всички изследователи в смисъл, че Анхиало е създаден като колония на Аполония (Созопол) с цел пълно господство над Бургаския залив и принадлежащата му територия, за владеене на солниците и срещу влиянието на съседната Месамбрия.

Приемайки безрезервно това сведение, съвременните изследователи е трябвало да потърсят една приемлива дата за създаването на "градеца на аполонийците". И тъй като, когато Страбон е написал своята "География" (около 7 г. пр. Р. Хр.), Аполония е била вече значително западнала и не е можела да създава свои колонии, естествено е било да се потърси една по-ранна дата за основаването на селището - V или IV в., когато е бил най-големият и разцвет. По такъв начин Анхиало влиза в науката като спътник в системата от гръцки колонии, чиято орбита се е простирала по цялото протежение на Черноморското крайбрежие.

Това твърдение дълго време не беше нищо повече от едно съблазнително предположение, експлоатирано в различна степен от съвременните патриоти на древната Аполония, тъй като в продължение на десетилетия старият град мълчеше, без с нищо да потвърждава своето толкова отдавнашно съществуване.

През 1960 г., по време на разкопки в древния град Истрия (на румънския черноморски бряг, близо до устието на Дунав), бе открита голяма мраморна плоча, върху която в четиридесет реда е запазен Декрет на Народното събрание на Аполония. От този изключително интересен документ става ясно, че през II в. пр. Хр. и във всеки случай в средата на века, от когато най-късно може да се датира този надпис, Анхиало е бил силно укрепено място ["фрурион"], с крепостни стени, което е било завладяно от съседната Месамбрия (дн. Несебър), и се е наложило изпратеният от Истрия наварх (адмирал) Хегесагор, син на Моним да атакува и по време на сражението да разруши крепостните стени на Анхиало, възвръщайки го отново в ръцете на аполонийците. По такъв начин сведението на Страбон в известен смисъл се потвърждава: благоприятното географско разположение на Анхиало на северния бряг на сегашния Бургаски залив му придавало изключително значение, за да се води спор с цената на оръжието между Месамбрия и Аполония. Трудно е да се определи по-точно в какво се изразява това значение на Анхиало. Както показва историята на Аполония, градът през елинистическата епоха не е играл оная голяма роля в живота на крайбрежието, каквато е имал в по-ранния период (V - IV в.).