ПОМОРИЕ - ОГЪНЯТ И ГРАДЪТ

Чест гост на стария град е бил и неговият най-голям враг - огънят. За по-малко от 100 години той го навестява три пъти. В неговите пламъци са изчезнали за минути безброй ценности. На 15 март 1858 година в западната част на Анхиало избухва пожар, в чийто пламъци изгарят 200 къщи. На 1 октомври 1874 година старият враг отново идва и във въртопите му изчезват други 550 сгради. Завинаги са заличени десетина малки църкви, своеобразна архитектурна изява на гръцките майстори. За да дойде съдбоносната 1906 година, през която градът изгаря изцяло.

Чрез събитията, станали в Македония и Тракия, правителството на Стамболов раздухвало националистически чувства. С груби и брутални методи то се мъчело да изсели гърците от черноморските градове и да заграби имотите им… Часовникът на историята показвал 30 юли 1906 година. Денят започва с това, че гърците се събрали в катедралната църква под водачеството на владиката Василиос. Погромаджийската група се промъква в града и се установява в турската джамия. Между двете страни започва престрелка. В този решителен час официалната власт не се намесила, за да избегне кръвопролитието, макар че в манастира се е намирала войскова част, която е могла да сложи край на инцидента. Към 11 часа се запалва къщата на Лебледжията - един от местните богаташи. По-късно пожари се появяват и в други части на града. Скоро огънят обхванал всичко. Струпаните една до друга къщи горели като факли, с шум и трясък. Ужасеното население се хвърлило да спасява покъщнината си, но облаците дим и горещ въздух ги изгонили на морския бряг. Задухал силен североизточен вятър, които още повече разпалвал пожара. Но благодарение на него огънят отклонил своя път и запазил един квартал от няколкостотин къщи незасегнати. Това са били къщите на източния бряг около църквата "Христос", някои от които са оцелели и до наши дни. Към 6 часа вечерта огънят свършил жестокото си дело. 1000 къщи, обществени постройки, множество малки византийски църкви изчезват завинаги. В пламъците намират смъртта си 14 души.

Използвани са материали на ДИМИТЪР СТЕФАНОВ, Бащино огнище - ПОМОРИЕ,1971 г.
източник:www.pomorie.net