събота, 4 юни 2011 г.

КУЛТУРЕН АФИШ БУРГАС - ЮНИ 2011


зала Опера
5 юни (неделя)
19:00

Малък градски театър Зад Канала

Ритъм енд блус 2



театрална постановка
Музикален спектакъл
на Румен Цонев
Сценография и костюми: Петя Стойкова

Участват: Филип Аврамов, Стела Стоянова, Стоян Младенов, Петър Калчев, Албена Михова, Йорданка Илова, Симеон Бончев, Жени Александрова-Лечева, Милена Спиридонова, Красимир Спиридонов, Христина Пипова

Когато преди четири години композиторът Румен Цонев се зае да реализира и в България своята авторска концепция за “музикален театър на авангарда”, беше повече скептик, отколкото реалист. Той дойде от Париж, където преподаваше в Сорбоната и беше музикален директор на Ателието за театър и музика – АТЕМ (най-големият Център за съвременен музикален театър в Европа), гост-професор в Лионската консерватория, в Консерваторията за полифонична музика в Тур, както и в Кралския колеж за музика, Лондон. Водеше активно класове освен това и в Стокхолм, Ню Йорк, Бостън, Марсилия, Лион. Донесе си наградата Бергман за музиката към спектакъла Кървава сватба по Лорка и още куп призове. Румен е човекът, който работи в София, обожава дома си в Париж, ходи на кино до Венеция, а до Нюкасъл, Едмънтън или Ноксвил прескача, за да прибере поредната си награда. Засега все още е единственият професор, посветил се на пеенето в българския театър, но, слава Богу, вече оценен и у нас. Защото да извадиш от актьора де що носи музикалност – глас (естествено, без фалшивост и поставен), ритъм, инструментални умения, да се извае многоглас (пък и да не се надвикват) или свободната форма на джаза, си е трудна работа. И ако Ритъм енд блус беше показно, че и такова нещо съществува, а актьорските възможности са неизчерпаеми, то второто издание на този спектакъл е крачка напред. В центъра на постановката стои царят на инструментите – пианото, върви сюжетна линия (а не само с конферанс), менят се настроенията – смешни, тъжни. Пианистът солира, но се справя и като акомпанятор. Акцент са цигулките (Стоян Младенов например, завършил НАТФИЗ, а преди това Пловдивското музикално училище, се прояви, макар по-скромно, още в първия спектакъл на Ритъм енд блус). Жени Александрова показва всичките си таланти. Свири като третата ръка на пианото, танцува на палци (черния) лебед от Сен-Санс, възползва се от уроците по оперно пеене. Също както вече изявилия се като тенор Симеон Бончев. Всеки си има ролята на вечерта: сопраното, цигуларката, пианистът, джазмен(ката), тенорът. Постановчикът Румен Цонев добре знае как да ни въздейства с универсалния език на музиката, но и елегантно се е погрижил образователно да запълни празнините и явните пропуски в нашите познания.


25 юни (събота) 19:00
Младежки театър Николай Бинев

Стъпка напред

театрална постановка, мюзикъл
от Ричард Харис
Реж: Андрей Аврамов
Музика: Денис Кинг
Стихове: Мери-Стюърт Дейвид
Участват: Антоанета Добрева - Нети, Ярослава Петрова, Меглена Караламбова, Зорница Маринкова, Анна Петрова, Силвия Лулчева, Мая Бабурска, Светослав Добрев, Цветомира Даскалова, Мариана Миланова, Гергана Христова

Какво правим, когато ни писне от ежедневието? Сещаме се, че имаме право на лично време и търсим различно общество. Точно това са направили героините от мюзикъла Стъпка напред – избрали са танца като терапия. Всяка от тях носи определен типаж: срамежливата, дебеланката, домакинята чистофайница, отворената позастаряла мома, медицинската сестра, амбулантната търговка (с неизменните си чанти и детето чудо – доведения син тийнейджър), нахаканата младоженка. Към тях в прибавка е ръководителката на танцовата школа (неуспяла балерина, влюбена, търчи, трудейки се на разни места, за да издържа неработещото си гадже) и претенциозната пианистка – мнителна, налагаща себе си сръдла, която не пие, не подписва петиции и има странно чувство за ред (Меглена Караламбова изгражда много добър образ). Единственият мъжки представител е вдовецът, неотърсил се от спомени и с плетка в чантата. Всеки от тях носи своята история и се мъчи да се освободи от нея, подчинява се на изискването “степът е колективно изкуство” и индивидуално му се отдава.
Филмовият вариант на Стъпка напред на режисьора Ричард Харис е от 1991 и е свързан с името на Лайза Минели – Liza's Dance. Безспорно ние пък трябва да оценим усилията на актьорите от Младежкия театър, които разработват своя версия за мюзикъл – пеят (естествено, невинаги успешно, но старателно) и танцуват трудния степ (не изцяло в автентичен вид). Всъщност показват, че ако искаме да танцуваме, никога не е късно да направим опит, независимо от възрастта.


Драматичен театър Адриана Будевска

начало 19:00 ч.


11 юни (събота), 19:00
Облак Рай


13 юни (понеделник)
Балкански аристократи



18 юни
(събота), 19:00
26 юни (неделя), 19:00
Омайна нощ



зала Дом на Лукойл-Нефтохим


14 юни (вторник), 19:00
Драматичен театър Хасково
Жената над нас

17 юни (петък), 19:00
Театър 199 Валентин Стойчев

Отворена брачна двойка
театрална постановка
от Дарио Фо, Франка Раме
Превод Хубен Стойнов

Реж. Мариус Куркински
С: Рени Врангова, Веселин Анчев, Константин Икономов

Необходимо ли е брачната двойка да бъде отворена? Не е ли това пореден триумф на човешката капризност и своеволие в изобилието от всякакви други възможности? Къде остава любовта? И къде е свързването на двама души чрез венчаване?

Отворена брачна двойка продължава няколко от постоянните теми в представленията на Мариус – любовта като преобръщащо света събитие, ревността като изгарящ ураган, скандализиращата дори най-устойчивите персонажи изневяра, раздялата и невъзможността след кризата счупената връзка да бъде поправена. Тук е и дълго изследваната тема за отношенията между актьор и публика, между изкуство и живот, между реалност и художествената й интерпретация. Използваните похвати са типичните за Мариус шаржово поведение, скечови разигравания на репликите, болезнено интимна откровеност и моменти на страст и драматизъм, подсилени от минорна и медитативна музика. Ако във Великолепният рогоносец и Укротяване на опърничевата обаче хуморът беше крайно проявление на трагичното, тук той е основен и зад усмивката надничат сълзите.
Великолепната игра на Рени Врангова и Веселин Анчев ни потапя в абсурда на любовта и семейството, а всяка тяхна реплика е път към пълната идентификация с персонажите, на които уж се смеем, но в които се припознаваме. И ако до момента трудно сравнявахме постановките на Мариус като режисьор с актьорските му моноспектакли, този опит опасно приближава двете.

Няма отворени брачни двойки. Има само двама.
Мариус Куркински


22 юни (сряда), 19:00
Драматичен театър Николай О. Масалитинов, гр. Пловдив

Възгледите на един учител за народното творчество



Културен център Морско казино
Изящните съкровища на траките
3 юни (петък) - 31 август (сряда)


Уникалната изложба Изящните съкровища на траките ще гостува в продължение на 3 месеца в Бургас. Тя включва Панагюрското златно съкровище, състоящо се от 9 златни предмета с общо тегло 6.164 кг., една фиала и осем ритона. Съкровището е принадлежало на неизвестен владетел на племето одриси от края на IV и началото на III в.пр.Хр. Подобни съдове от благороден метал са символи на социален статус и са използвани при ритуални действия на тракийските князе. В изложбата гражданите ще могат да видят и прекрасните находки от последните археологически открития в тракийските могили - златна маска-фиала тежаща 690 грама за която се предполага, че е на одриския цар Терес, наподобяваща маската на Агамемнон, намерена от Шлиман в Микена и златен пръстен с изображение на атлет. Интересен факт, е че никъде досега в България не е показвана комбинация между маската на Терес и Панагюрското съкровище. Изложбата ще отвори врати на 3 юни с голямо светлинно шоу, а през цялата нощ ще има безплатен вход за всички желаещи да разгледат съкровищата.


Няма коментари:

Публикуване на коментар