ПРИМОРСКО

Приморско е градът, който може да се похвали с най-чистите, най-дългите и най-големите плажове и дюни по българското Черноморие. Разположен в подножието на красивата Странджа планина, на живописен малък полуостров, вдаден в Черно море,  между лагуната-залив Стамополу и Дяволския залив, той с право си е спечелил славата на морски курорт, където човек може да прекара прекрасни мигове.

снимка -  http://www.wikimedia.org/

Намира се на 5 км северно от Китен, на 55 км южно от Бургас и на 450 км югоизточно от София, в подножието на Странджа планина. Причислява се към пределите на Бургаска област, на запад и на север граничи със Созопол (25 км), а на юг с Царево (15 км) и Малко Търново.

 Крайбрежен панорамен път свързва град Приморско с всички черноморски селища - Китен, Дюни, Созопол, Бургас, Несебър, Варна и др. Градът се намира на 60 км от международното летище Сарафово – гр. Бургас, а на 3 км е разположено локално летище Приморско за малки самолети с дължина на пистата 950 м.

  Градът е прочут с великолепната си природа, гъсти крайбрежни гори и обширни пясъчни плажове. На територията му е разположен природният резерват Ропотамо, известен със скалните си феномени "Лъвска глава" и "Змейова къща". От тук минават реките Ропотамо и Дяволска, а на 6 км от града се намира забележителният Маслен нос.

 На територията на Приморско има няколко природни и исторически резервата – природните резервати "Ропотамо" и "Водни лилии", блатата "Аркутино" и "Стамополу", пясъчни дюни "Перла", най-източната част на Странджа планина – "Маслен нос" и уникалното тракийско селище Беглик Таш.

 Крайбрежната ивица по протежение на Черно море от курортното селище „Дюни” до град Приморско е сравнително интензивно наситена с паметници на културата от тракийската ранножелязна епоха, античността и средновековието. Трите тракийски крепости, които се намират тук - Малкото кале, Вълчановото кале и Маслен нос са част от една по-голяма верижна система.

  Историята и културата на града е свързана с древните траки.

Цялото крайбрежие около Приморско е осеяно с руините на древни и велики градове. Зидовете на най-дълго просъществувалото населено място в района - Ранули (известен още като Азине), се извисяват на хълма, наречен днес Вълчаново кале. В древността там се е намирал един от големите черноморски градове - Ранули. Площта, която днес обграждат крепостните стени е около 30 дка. Според историците това е една от най-големите крепости-градове в България. През Средновековието е областен център.
През 2003 година е открито дълго търсеното светилище на Ранули - "Беглик Таш". Предполагаше се, че както всеки един голям град и този трябва да има светилище извън очертанията на града. На около 2-3 километра от крепостните стени учените разкриха почти недокоснато от времето светилище-обсерватория, изградено от огромни частично обработени каменни късове, подредени в неправилни кръгове, като в определени дни на годината слънчевите лъчи проникват през процепите между тях. Локализирани са жертвеникът, олтарът, тронът и най-големият известен на науката долмен. Съградено е през XIV век пр. Хр., като се смята, че е използвано до V век сл. Хр.

снимка: guide-bulgaria.com

Светилището се определя от археолозите като най-ранното открито досега тракийско мегалитно светилище в Югоизточна Тракия и Черноморското крайбрежие. Намерените керамични съдове доказват, че още през 3 в.пр.Хр. тук се е осъществявала връзка с народите на остров Крит, Троя, Египет и др. Свързва се с култа към плодородието, Богинята-Майка и орфическото просвещение и обезсмъртяване на Хероя.

  По късно тук възниква селището Ченгер, което впоследствие се преименува на Кюприя. 

Древното име на град Приморско е било Василико. 

Развитието на региона довежда до закономерното обявяване на село Приморско за град по случай 1300 години България. Днес населението на градчето наброява 7000 жители.

Приморско е обявен за национален туристически морски курорт през 1953г. Туризмът и обслужващата го сфера са най-динамично развити в структурата на общинската икономика. Предлагат се условия за различни видове туризъм - не само рекреационен, но и културен, селски, риболовен, ловен, спортен, екотуризъм и др. Поради привлекателността на курортните селища има засилен инвестиционен процес и развитие на строителната индустрия. Природата е дарила Приморско с разнообразни и уникални природни ресурси. От първостепенно значение за развитието на туризма са плажовете с обща площ 1045 хил. кв. м., отделно само защитените дюни са 523 хил. кв. м. 

ползвана е информация от следните източници: 

http://bg.wikipedia.org/wik
www.turistbg.com
www.spektar-palace.com

  предишна публикация 

БУРГАСКИТЕ ЕЗЕРА

БУРГАСКИТЕ ЕЗЕРА

БУРГАС е ограден с три различни по своя характер езера - Атанасовско, Вая и Мандра. Те заедно с Поморийското езеро, образуват най-големия комплекс от естествени влажни зони у нас, с обща площ 9500 ха. Единствено тук в България и Черноморския басейн са запазени традиционните солници - тези на Атанасовско и Поморийско езеро. В езерата са установени 340 от всички 400 вида птици, описани за страната. Заради своята уникалност четирите езера са обявени за Рамсарски територии, а богатството на видове птици ги определя като орнитологично важни места.

Бургаските езера образуват най-големия и ценен комплекс от влажни зони в България. Общата им площ (заедно с блатата, мочурищата, рибарниците и другите водоеми) възлиза  на 9500 ха, от които 3330 ха са обявени или предложени за защитени територии. Наред със значителните природни ресурси - риба, дивеч, тръстика, сол, лечебна кал, луга и др., те се отличават и с изключително биологично разнообразие.  Познато е още от миналия век, когато чужди пътешественици, природоизпитатели и орнитолози са се докосвали до неповторимото разнообразие на тези езера и са ги описвали в своите дневници, книги, научни студии.

Атанасовско Езеро - Поддържан резерват, свръхсолено крайбрежно езеро. Използва се за нуждите на солодобива. Има уникално биоразнообразие - 233 вида висши растения и над 300 вида птици. Над езерото минава миграционния път «Виа Понтика»

Свръхсолен крайбрежен водоем, разделен на две части от пътя Бургас - Варна. Северната част е обявена за природен резерват още през 1980 г. Южната му част е буферна зона. Двете части на Атанасовското езеро са солници от 1906 г. като се използва по-ниското ниво на езерото (с около 1 м от морското). Езерото е заобиколено от по-малки водни площи, както и от система от канали, обрасли с блатна растителност. Сладката вода от водосборния басейн се събира в обиколен канал и се отвежда в морето. Повече от 233 вида висши растения са установени в Атанасовското езеро. Сред тях преобладават солянката, морският пелин, щироколистния папур, морската суеда и др. Представени са и 7 вида висши растения от Червената книга на България. Атанасовското езеро са установени 314 вида птици (от общо 400 вида за България). От тях глобално застрашени са 12 вида птици, като най-често срещани са: къдроглавия пеликан (до 211 екз.), червеногушата гъска (до 1200 екз.), малкия корморан (над 80 екз.), белооката потапница (1 гн. дв.), ливадният дърдавец (1 гн. дв.). От всичките 100 вида птици, включени в Червената книга на България, 17 са гнездещи в Атанасовското езеро. Други ценни природни ресурси са лечебната кал и лугата. Посещението на Атанасовското езеро обикновено се извършва по западната околовръстна дига при автосервиз "Ситроен". Влизането в останалите части става след съгласуване с администрацията на резервата. От декември 2001г. отвори врати Укритието за наблюдение на птици, разположено на самия бряг на езерото, на изхода на Бургас за Варна. В следобедните часове там може да се наблюдават голяма част от обитателите на езерото.

Вая /Бургаското езеро/ е най-голямото естествено езеро в България. Дължината му е 9,6 км, а най-широката му част е 4,5 км. Площта на водната повърхност е 2760ха. Дълбочината му достига до 1,3 м. От морето го отделя пясъчна коса, върху която е изграден индустриален квартал на Бургас. Бургаското езеро има богат растителен и животински свят, с което привлича все повече природолюбители. Безгръбначните животни са над 60 вида. Рибите са 23, а от птиците до този момент са наблюдавани 254 вида. Много от тях са редки за България, Европа, а девет от тях и за света. Някои от птиците като чапли, големи корморани, кокилобегачи, гмурци и др.гнездят, а други като гъски, патици, пеликани, лебеди го използват за зимуване и почивка по време на миграции. Поради това то е обявено за Орнитологично място (ОВМ) в Европа.

Мандренско - То е най-южното от трите Бургаски езера, с площ на водната повърхност около 1300 ха. Дължината му е 8 км., максималната ширина 1,3 км. Разположено е в добре оформена речна долина, ориентирана напречно на морския бряг, като устието и язовирната стена са в непосредствена близост до южния край на Бургас. 

 Крайбрежието на езеро Мандра обхваща най-северните склонове на Странджа. Те се отличават с характерна горска растителност – циклами, див божур, снежно кокиче, минзухари.

Най-ценните части на езерото са поставени под закрила (устието на р. Изворска – с площ 151 ха), или са предложени за защитени територии (местността “Узунгерен” – с площ 210 ха)

 Най-интересни са птиците на езерото и крайбрежието, където до сега са установени над 250 вида.От тях като световно застрашени са малкият корморан (1200 екз.),къдроглавия пеликан (338 екз.) , червеногушата гъска (16 870 екз),тръноопашатата потапница(311 екз.),ливадния дърдарец (до 10 екз.). Най-значимото място за гнездене на птиците е защитена местност "Пода", крайбрежните ливади, пясъчните брегове - за синявицата, пчелояда, червения ангъч и др. Зимните концентрации на кафявоглавата и качулатата потапници-съответно 17 000 екз. и до 13 000 екз., на пойния лебед (300 екз.) и малкия лебед (80 екз.) са най-високи за страната и на второ място по отношение на голямата белочела гъска (61 000 екз.) и червеногушата (до 17 000 през 1997 г.). Поради този факт Мандра е Орнитологично важно място с Европейска значимост. От бозайниците в района са най-добре запазени популациите на видрата и белката.