ВАРНА - интересни факти за историята и името на града

Едновременно с другите древногръцки градове по нашето Черноморие в периода 580 - 560 г.пр.н.е. възниква и новият град. Основателите му, милетските гърци постепенно и безпроблемно се заселват в тогава съществуващото селище наричано Одесос, като възприемат и името, дадено му от местните жители.

За първи път това име се среща при хиоския поет Скимнос и историка Страбон. Градът също е наричан Одисос, а през V век Теофан го споменава под името Одисополис. Приема се, че името има карийски произход и означава "воден град". Подкрепа на това твърдение дава и откритото преди години наколно селище по бреговете на Варненското езеро. Вероятно е създателите на селището да не са нито древните траки, живеещи по земите ни, нито пък гърците, а хора произхождащи от района на Мала Азия и днешна Гърция, и които на много места са оставили имена на селища, завършващи на окончанието "-сос". Съществува и друго мнение, че градът получава името си в чест на Одисей.
След VI век в историческите документи името Одесос вече не се среща. Първото споменаване на името Варна е в хрониките за настъпленията на Аспарух и хората му, които "...дошли при т.нар. Варна, близо до Одесос..." и заселването на българите по тези места. От по нататъшните записки на летописците не става съвсем ясно дали това име се отнася за някаква местност в този район, за селище или река. Теофан разказва, че през 774 г. император Константин V се отправил по море на поход срещу българите, но когато дошъл до Варна се уплашил и се върнал. К. Иречек смята, че това име е принадлежало не на стария град Одесос, а на местност в околността, може би Провадийската река и Девненското езеро. Константин Порфироген пише, че Варна е било име на река, същото е и мнението на А. Вретос. От друга страна през 765 г. Никифор съобщава, че капханът на хан Умар бил убит от прислужниците си във Варна. Това убийство не би могло да стане в стария Одесос, тъй като той все още е бил византийско владение. Може би Варна е било някакво селище около Девненското езеро. Според братя Шкорпил тракийско селище с името Варнас е имало по брега на езерото, в района под "Джанавара", където и днес се откриват множество археологични материали. Димитър Димитров пък смята, че Варна е било селище в западната част на днешния град, където има некрополи от времето на халколита.

Няма единно мнение за произхода и значението на името "Варна". К. Иречек изказва предположението, че то може да бъде славянско и тъждествено на "врана", вран, черен. За сравнение се посочват сродни славянски думи, произлизащи от старославянската дума uarna, "гарван" - vrana, wrona, ворона. Тогава следва да приемем, че Девненското езеро и Провадийската река са се наричали Черно езеро и Черна река, а името си селището да е получило от тях. Но липсата на славянски поселения в района на езерата до създаването на българската държава дава основание на братя Шкорпил да търсят тракийския корен на името Варнас. Варненският краевед Петър Стоянов посочва интересни находки - в различни части на света, селища с имена като Варна, Варнавино, Варнек и други се намират винаги на брега на река, езеро или море. Той приема, че Варна е било име на близко селище, дало името си на Одесос, и е означавало "град на вода", "воден град". Което всъщност е и превод на името Одесос.

В началото на века архимандрит Инокентий дава любопитни подробности от своите изследвания. Той споменава и друго мнение, че името Варна идва от аварската дума вар, означаваща град. Кръстю Мирски пък предполага, че името идва от вар, вар, варовик, имайки предвид, че "в Варна и околността й земята и камъните са варовити..." Те правят податки, че по времето на император Тиберий (14 - 27 г.) за кратко градът се е казвал Тибериополис. В изследванията си археологът П. Георгиев посочва, че съществува надпис от 557 г., според който след смъртта на своята съпруга Теодора император Юстиниан й посветил град, който нарекъл Теодориада, намиращ се на северния бряг на Варненското езеро. Археологът смята, че в продължение на цяло столетие това е първият и първостепенен център на българската държава. При царуването пък на императрица Ирина в края на VIII век също за кратко е носил и нейното име - Иринополис. В древността Теофан наричал града Одесополис, а други автори и Улисополис.

Само веднъж в хилядолетната история на града има случай, когато със сигурност се знае как се е казвал, кога е било това и какво е означавало името. Това станало в чест на 70-та годишнина на Йосиф Сталин. Инициативата била подета от работниците в най-големите варненски предприятия и фабрики. На 15 декември 1949 г. била гласувана резолюция, с която те настоявали ГНС - Варна да вземе решение за преименуването. Разбира се, такова решение било прието, още повече, било решено чрез ЦК БКП др. Сталин да бъде помолен да се съгласи да стане първият почетен гражданин на гр. Сталин. Следобед на 20 декември, пред присъстващите на площад "Независимост" 40 хиляди души било прочетено постановлението на Министерския съвет, с което градът вече се казвал Сталин. Не след дълго на входа на Морската градина е издигнат паметник на патрона на града... Минава време, пленумите на КПСС и БКП от 1956 г. отчитат поредна грешка и с указ на Президиума на Народното събрание на 20 октомври доскорошното име се връща. След шест години паметникът е демонтиран, но за носталгично настроените все още по старите варненски улици могат да се видят капаци на канализацията, произведени в гр.Сталин.

източник:
http://varna.info.bg
снимки: moreto.net

Празник за откриване на обновеното Морско казино в Бургас

Текат последните приготовления в Морското казино, няколко дни преди тържественото му откриване в събота /26 март/. Технически и организационни екипи работят усилено за реализиране на идеята - възстановка на историческото откриване на Казиното през далечната 1938 г.

За целта обстановката около и в най-емблематичната сграда и символ на морския град ще пресъздаде романтичната ретро атмосфера на живота в Бургас в края на 30-те години на миналия век. Така за два дни - 26 и 27 март /събота и неделя/ бургазлии ще се пренесат назад във времето и ще усетят духа и емоциите, които са изпитали предците им преди 73 години. Ретро Кафене, Ретро фото, изложба на Ретро автомобили, ретро прически и грим, класическа, духова и фолклорна музика, и стари градски песни допълнително ще допринесе за романтичната атмосфера на 30-те.

В рамките на два дни ще продължат проявите, ознаменуващи тържественото събитие. Идеята е откриването на Морското казино да се превърне в общоградски празник за неговите жители. И през двата дни ще има поредица от разнообразни концерти, театрални постановки, танци и художествени ателиета, така че всеки от гостите и жителите на Бургас да избере това, което най-много харесва.

Стартът ще бъде даден в събота, точно в 10.40 часа с водосвет и отключване вратите на гордостта на Бургас - Морското казино.

П Р О Г Р А М А

ГОЛЯМОТО ОТКРИВАНЕ

26 март - събота

10.40 ч. Отчето ръси за здраве и да е здраво Казиното

11.00 ч. Кметъ, даскала и отчето отключват вратите на Казиното

Зала "Александър Георгиев - Коджакафалията" - първи етаж -

"Казиното в кадро"

Зала "Георги Баев"- първи етаж - Концертъ на Бургаската опера

Зала "Христо Фотев" - първи етаж - "Поща за спомени"

Зала "Петя Дубарова" - втори етаж - Концертъ на хора на бургаската опера

Тераса - трети етаж - хора и свирня с ансамбъл "Странджа"

12.00 - 14.00 ч. Забавляват ви вокални групи "Морски бриз" и "Ретро-Бургас"

16.00 ч. зала "Георги Баев" - "Да танцуваме живота" с даскали от Танцова академия - Бургас

16.45 ч. зала "Георги Баев" - Клуб по спортни танци "Бургас 1975" демонстрира майсторлък

17.30 ч. зала "Петя Дубарова" - Концертъ на квартет "Камерал" и Йордан Ковачевъ, Елена Преславска и Благовеста Рядкова

18.30 ч. зала "Христо Фотев" - Дават кино за Христо Фотев

18.30 ч. - зала "Георги Баев" - Танцува балетъ на бургаската опера

20.00 ч. - Песни за бургазлии от Пламен Ставревъ

20.30 ч. - Тераса втори етаж - "Часът на Земята" - "Загасете вкъщи и елате на светло при нас"

За вас, бургазлии:

Свири бургаската духова музика

Ретро Кафене

Ретро фото

Ретроавтомобили

Ретропрически и грим

Бърза библиотечна справка от РБ "П. Яворов"

Отварят врати и ателиета по:

шарене на стъкло

иконопис

плъстене

шахмат

Сцена "Охлюва"

11.00 ч. Театро на школата при Младежки културен център

"Женско царство" по Ст. Л. Костов

Постановка Румен Велев

14.00 ч. Концертъ на Дамски състав "Бургас" към клуб "Освобождение"

15.00 ч. Концертъ на Бургаски духов оркестър

27 март - неделя

11.00 ч. зала "Петя Дубарова" - втори етаж

Концертъ на хор "Родна песен" и хор "Милка Стоева"

12.30 часа зала "Георги Баев" - първи етаж

Куклен театър - Стара Загора

"Принцесите и змеят"

13.30 ч. зала "Георги Баев" - първи етаж

"Музикално рисуване" с Красимир Зинин, китарен състав при НУМСИ и Жулиета Михнева

15.00 ч. Зала "Петя Дубарова" - втори етаж

"Криворазбраната цивилизация"

Спектакълъ на Театрално ателие при БСУ

16.00 ч. Зала "Петя Дубарова" - втори етаж

Моноспектакълъ на Стоян Памуков "Гласове"

По разкази и публицистика на Николай Хайтов

Постановка Симеон Димитров

Вокал Михаил Илийков

17.00 ч. Сцена "Охлюва"

Концертъ на групите "Горещ пясък", "Сънрайз", "Фор" "Трубадурите", "Амазонките",

"Hellrider", "Bothrops", "Антифриз"

източник:

burgas.bg

Кинофестивала “София филм фест на брега” в Бургас

Държавен Куклен театър Бургас ще бъде домакин на тазгодишното 9-то поред издание на кинофестивала “София филм фест на брега”. За първи път от началото на филмовата фиеста, прожекциите няма да са в салона на кино “Тракия”. Промяната беше обяснена от художествения директор на бургаския фест Георги Дюлгеров, с писмо до почитатели и киномани във Фейсбук. Оказва се, че в кино "Тракия" поради новата 3D технология част от филмите няма да могат да се пускат на новите машини, а тези, които все пак стават, трябва да се зареждат по-дълго от времето, оставено между прожекциите.
В залата на Кукления театър филмите ще могат да бъдат видяни, чрез прожекции на DVD носители. Това обаче ще е за сметка на доброто качеството на лентите. Въпреки това добрите европейски филми ще стигнат до бургазлии и тази пролет. Според Георги Дюлгеров, Бургас трябва да има свое общинско кино, което да е алтернатива на частните салони и на чиято територия да се провеждат различни фестивални събития. За сега обаче възможност за такова се отваря само в бъдещия МОЛ "Галерия", в който се очаква да има 4 киносалона.

Тази година в програмата на фестивала ще бъдат представени 21 игрални филма и пълната програма от 12 късометражни филма "Jameson".
Запазва се традицията всички български филми на фестивала да бъдат представени лично от творците, а тази година това са:
"Подслон" на Драгомир Шолев, с който се открива фестивала и
"Втори дубъл" на Надежда Косева.

Изненадата на феста е британска филмова програма. Тя включва пет ленти, от които един документален и четири късометражни филма.

Много силно представено в това издание е балканското и руското кино.

По традиция ще се присъди наградата "Сребриста чайка" - за игрален филм - награда на журито и на публиката.

"София филм фест на брега" е организиран от Община Бургас, "Арт фест", ДТ "Адриана Будевска", под патронажа на кмета Димитър Николов. Фестивалът стартира през 2003 г., като част от големият "София филм фест". Негов художествен директор е проф. Георги Дюлгеров.

източници:
http://www.burgasnews.com/
http://frognews.bg

КУЛТУРЕН АФИШ - БУРГАС МАРТ 2011

Програма Бургас

м. МАРТ

ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР "АДРИАНА БУДЕВСКА"
ул. "Цар Асен" 36
билетна каса: тел. 056/ 84 22 66 от 10 до 18ч.

начало 19 часа

7 - понеделник БАЛКАНСКИ АРИСТОКРАТИ

10 - четвъртък КОТАРАКЪТ С ЧИЗМИ * /часа на спектакъла ще бъде обявен допълнително/

11 - петък КОТАРАКЪТ С ЧИЗМИ * /часа на спектакъла ще бъде обявен допълнително/

12 - събота КОТАРАКЪТ С ЧИЗМИ от 11 часа

15 - вторник БАЛКАНСКИ АРИСТОКРАТИ

16 - сряда ПРЕДГРАДИЕ от 18 часа

17 - четвъртък ОБЛАК РАЙ

21 - понеделник ПОБЪРКАНИ ОТ ЛЮБОВ

24 - четвъртък ЧЕРВЕНАТА ШАПЧИЦА * ПРЕМИЕРА /часа на спектакъла ще бъде обявен допълнително/

28 - понеделник ОБЛАК РАЙ

30 - сряда ОМАЙНА НОЩ

ПОБЪРКАНИ ОТ ЛЮБОВ
21.март
времетраене 1ч. и 45 мин.

Оригинално заглавие: Fool for Love

театрална постановка
от Сам Шепърд
Театрална къща Viva Arte
Режисьор: Асен Блатечки
Сценография и костюми: Антония Попова
Музика: Христо Намлиев

С: Асен Блатечки, Койна Русева, Васил Банов, Стефан Иванов

Един актьор може да направи първия си опит в режисурата поне по две причини. Първата е пиеса, която не може да не постави. Втората е решение за роля, която не може да не изиграе. И двете важат за режисьорския дебют на Асен Блатечки, в който той играе и главната мъжка роля.

Действието се развива в евтин, грозно мебелиран мотел на ръба на пустинята Мохаве. Там Еди – застаряващ родео състезател, и Мей – вероятно негова кръвна роднина, срещат очи в очи разпада на своята 15-годишна връзка, изпълнена с омраза и любов, абсурд и разкаяние. Миналото изплува, след като Мей обвинява Еди във връзка с друга жена. Въпреки уверенията му, че не я напуска, кризата между двамата е неизбежна. Следва изпълнено с печал и суров хумор пътешествие в най-тъмните тайни на любовта, вината и неразрушимите връзки на кръвта. Дълбокият мрак, в който се лутат героите, е не толкова белег на времето, колкото характеристика на човешката душа. Нелогични, ирационални, импулсивни и в любовта, и в омразата си, героите търсят мястото си сред другите и най-вече за сметка на другите. Така там, под изронената фасада на цивилизацията, постановката ще търси начин да отговори на въпроса какво биха направили хората за любовта. Отговорът е лесен. Всичко.

Оригинално заглавие: Nuit D'ivresse

ОМАЙНА НОЩ
30. март
времетраене 1ч. и 50 мин.


театрална постановка
по Жозиан Баласко
Режисьор: Велко Кънев
Сценография: Вечеслав Парапанов
Костюми: Мария Диманова
С: Асен Блатечки, Мария Сапунджиева, Юрий Ангелов

Действащи лица: една затворничка в петдневен отпуск, един водещ на хитово тв предаване и един келнер с утежнена биография.
Място на действието: бюфета на гарата и апартамента на водещия.
Време на действието: нощта между два влака за Париж и сутринта на другия ден
Консумативен реквизит: коняк, шампанско и ... много шампанско, кисело мляко и банички.
Преобладаващи чувства: Любов Френска и махмурлук.
Пиянска нощ, омайна нощ!

ЗАЛА ОПЕРА

ул. "Климент Охридски" 2

ОТ 19 Ч.

9 - сряда ТРАВИАТА от ДЖУЗЕПЕ ВЕРДИ

10 - четвъртък

ЮБИЛЕЕН КОНЦЕРТ "БЕЛЕЖИТИ БЪЛГАРИ"
Посветен на 60-тата годишнина на
МИНЧО МИНЧЕВ

Диригент ПЛАМЕН ДЖУРОВ
МИНЧО МИНЧЕВ - цигулка, виола
ИВА МИЛЕТИЧ - цигулка
Камерен ансамбъл "СОФИЙСКИ СОЛИСТИ"
Програма:
В. А. МОЦАРТ:
Концертоне за две цигулки и оркестър в до мажор; Рондо из Хафнер серенада -
обработка Фр. Крайслер; Симфония - концертанте за цигулка и виола в ми бемол мажор

15 март - вторник

ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР - РУСЕ
представя
ВЕЧЕРЯ ЗА ГЛУПАЦИ
От Франсис Вебер
Постановка РАШКО МЛАДЕНОВ
Сценография и костюми ВИОЛЕТА РАДКОВА
С участието на:
ХРИСТО ГЪРБОВ, БОРИСЛАВ ВЕЖЕНОВ, ПЕТЯ ВЕНЕЛИНОВА, ЛЮБОМИР КЪНЕВ, ЯНА СТЕФАНОВА - ХЕРНАНИ, ЙОВКО КЪНЕВ

17 - четвъртък МНОГО ШУМ ЗА НИЩО

продължителност 165 мин.

сценография и костюми – Радина Близнакова

музика – Стефан Вълдобрев

пластика – Татяна Соколова

Бургаската публика ще има възможност да види най-дълго играната пиеса на Шекспир „Много шум за нищо”, постановка на проф. Красимир Спасов.

"Много шум за нищо" не е афоризъм, който с дяволита усмивка разрешава дребни любовни недоразумения, а метафора на безплодните усилия на човешкото същество да намери себе си в един враждебен и хаотичен свят."
Красимир Спасов

На 18 декември 2007 г. спектакълът "Много шум за нищо" на театър "Българска армия" отбеляза своя 10-годишен юбилей. Дългият живот на тази постановка има няколко обяснения.

Не е случайно това, че УИЛЯМ ШЕКСПИР е и днес най-изпълняваният автор от световната драматургия. Трябва да признаем, че заслужава внимание факта, че вече толкова години гениалният Шекспир звучи все така актуално и за младата ни публика. В този смисъл не е случаен и изборът на КРАСИМИР СПАСОВ да постави една от трите най-добри комедии на английския бард. (Другите две са „Кактови се харесва” и „Дванадесета нощ”.)

Не е случайно и решението на режисьора да покани СТЕФАН ВЪЛДОБРЕВ да напише музиката. Но зрителите, които познават творчеството на композитора, не могат да не признаят, че песента „Рай” не стана хит случайно. Тя е и първият саундтрак към театрална постановка правен у нас.

След толкова „неслучайности” не можеше закономерно в този спектакъл да не блестят и талантите на - ИВАН РАДОЕВ, ГЕРГАНА ДАНДАНОВА, БОЯН МЛАДЕНОВ /гост/, ЙОАНА БУКОВСКА, ЛИДИЯ ИНДЖОВА, ИВАН ЛАСКИН, ГЕОРГИ КЪРКЕЛАНОВ, НЕНЧО ИЛЧЕВ, ВЕСЕЛИН РАНКОВ, ГЕОРГИ НОВАКОВ, МИЛЕН МИЛАНОВ, МИРОСЛАВ КОСЕВ, МИМОЗА БАЗОВА, ВЪЛЧО КАМАРАШЕВ, АЛЕКСАНДЪР ДОЙНОВ, СТОЙКО ПЕЕВ, МИРОСЛАВ ПАШОВ

Но да не забравяме и съзвездието от актьори играли в самото начало от дългия път на този, смело можем да го наречем КУЛТОВ СПЕКТАКЪЛ - Петър Гюров, Илия Добрев, Цветан Даскалов, Стефан Вълдобрев и незабравимите Стоян Стоев и Асен Кисимов – вечна им памет.

18 март - петък

МАДАМ БЪТЕРФЛАЙ

Опера от Джакомо Пучини
Диригент ИВАН КОЖУХАРОВ
Режисьор АЛЕКСАНДЪР ТЕКЕЛИЕВ
Диригент на хора НЕВЕНА МИХАЙЛОВА
Сценография БОРИС СТОЙНОВ
Художник на костюмите ЦВЕТАНКА ПЕТКОВА - СТОЙНОВА
Пластика ГРИША РОГЛЕВ
Концертмайстор ЙОРДАН КОВАЧЕВ
С участието на:
ЙОАНА ЖЕЛЕЗЧЕВА, ЛИНА ПЕЕВА, ПЕТЪР КОСТОВ, БЛАГОВЕСТА БЕЛЕВА,
АЛЕКСАНДЪР КРУНЕВ, ВЪЛЮ ТОТЕВ, ЛЮБОМИР ДИМИТРОВ, ТОШО ГЕРДЖИКОВ, ИВАН ГРОЗЕВ, ВЕСЕЛИН СПАСОВ, НЕВЕНА МИХАЙЛОВА, ЕВГЕНИЯ РУЕВА, МИЛЕНА МИНКОВА

19 март - събота
КОПЕЛИЯ
Балет по музика на Лео Делиб
Хореография и режисура проф. ХИКМЕТ МЕХМЕДОВ
Сценография БОРИС СТОЙНОВ
Художник на костюмите ЦВЕТАНКА ПЕТКОВА - СТОЙНОВА



20 март - неделя
КОНЦЕРТ
НА ДЕТСКИ БАЛЕТЕН ТЕАТЪР "КАПКА"
при Държавна опера - Бургас
Ръководител КАПКА РОГЛЕВА
Балетни педагози НАДЕЖДА ВЕЛИЧКОВА, СТАНИСЛАВА КАРАДЖОВА
Хореография ГРИША РОГЛЕВ

22 март - вторник

СЕВИЛСКИЯТ БРЪСНАР
Комична опера от Джоакино Росини
Диригент ХРИСТО ИГНАТОВ
Режисьор ПАВЕЛ ГЕРДЖИКОВ
Диригент на хора НЕВЕНА МИХАЙЛОВА
Художник РАДОСТИН ЧОМАКОВ
Концертмайстор ВАНЯ ЗЛАТЕВА
С участието на:
НИКОЛАЙ МОЦОВ - гост, ТОШО ГЕРДЖИКОВ, МАРИЯ ЦВЕТКОВА,
СВИЛЕН НИКОЛОВ - гост, ДИМАН ПАНЧЕВ, СРЕБРИНА СЛАВОВА, ВЕСЕЛИН СПАСОВ,
АЛЕКСАНДЪР ПЕРПЕРИЕВ, НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

23 - сряда ТРИМАТА МУСКЕТАРИ

времетраене 1ч. и 50 мин.

от Марк Рехелс, по Александър Дюма

постановка Атанас О'Махони

сценография Петко Танчев

музика Красимир Тодоров

Участват:
Калин Врачански, Мартин Гяуров, Анастасия Лютова, Лилия Маравиля, Лора Мутишева, Росица Дичева, Борис Георгиев, Даниел Рашев, Милен Николов, Михаил Милчев, Николай Върбанов, Пламен Великов, Пламен Манасиев, Росен Белов, Сава Пиперов, Юлиян Малинов, Юлиян Рачков

Театър София извади леко осъвременена версия на познатите приключения на Д'Артанян и неговите приятели Атос, Портос и Арамис от ненадминатия роман на Дюма Тримата мускетари. Неразделните, които живеят под мотото всички за един, един за всички би трябвало да ни накарат да се замислим колко пъти днес сме били последователи на девиза Честна мускетарска и дали въобще го знаем.
Оригиналът на Дюма-баща първоначално е публикуван като сериал в списание Le Siecle в периода март-юли 1844 и е въз основата на ръкописи, намерени в Националната библиотека на Франция. По-късно се доказва, че той базира своето произведение на книгата Спомените на господин Д'Артанян, капитан-лейтенант на ротата на кралските мускетари, написана от Гатен дьо Куртил дьо Сандра (Кьолн, 1700), която заел от Марсилската градска библиотека. Версията на Дюма обхваща приключенията на Д'Артанян и неговите приятели от 1625 до 1628, които се замесват в интригите на слабия крал Луи XIII, неговият силен и лукав съветник и първи министър Кардинал Ришельо, красивата кралица Ана Австрийска, любовника й Бъкингамския херцог и обсадата на Ла Рошел.
Познатият текст сценично е представен като компилации от разказ (иначе не може да се преодолеят пространство, интриги, ситуации), театрални ефекти с препратки и към Звездни войни – визуални герои от типа Дарт Вейдър, много по-разпознаваеми за компютърното поколение, естествено с бойни сцени (специалист каскадьор е обучавал актьорите), лек сексапил. В състава са включени вече твърде разпознаваеми от телевизионните сериали лица като Калин Врачански например.
Сценографията на Петко Танчев е ефектна – съвсем изчистена, а музиката на Краси Тодоров от D_2 е оригинал.

31 март - четвъртък
ДОН ЖУАН
Опера от В. А. Моцарт
Диригент ИВАН КОЖУХАРОВ
Режисьор АЛЕКСАНДЪР ТЕКЕЛИЕВ
Диригент на хора НЕВЕНА МИХАЙЛОВА
Художник ИВАН ПОПОВ
Пластика ГРИША РОГЛЕВ
Концертмайстор ВАНЯ ЗЛАТЕВА
С участието на:
АЛЕКСАНДЪР КРУНЕВ, ТОШО ГЕРДЖИКОВ, МАРИЯ ЦВЕТКОВА, ГЕОРГИ СУЛТАНОВ, ДОРОТЕЯ ДОРОТЕЕВА - гост, ДЕЛЯН СЛАВОВ - гост, ДИМАН ПАНЧЕВ, МИЛЕНА МИНКОВА

Дом на Лукойл-Нефтохим
Адрес: Бургас, пл. Тройката 1

Български разкази

23 и 24 март (сряда и четвъртък) от 19:00

Сатиричен театър Алеко Константинов

театрална постановка

Моноспектакъл на Мариус Куркински

По произведения на Ангел Каралийчев, народни приказки и предания

Реж. Мариус Куркински
Музика: Емилиян Гацов
С: Мариус Куркински
Снимка: Георги Вачев

ЛАЛУГЕР

28. март, понеделник 19ч.

театрална постановка
от Александър Урумов
Режисьор: Юрий Дачев
Сценография: Виолета Радкова

Моноспектакъл на Николай Урумов

Върху един от разказите от Приказка в края на времето (2009) на Александър Урумов, актьорът Ники Урумов ни завърта центробежно и много искрено в моноспектакъла си Лалугер. Действието се развива на гарата, но не мислете, че е свързано с динамиката на високите скорости, по-скоро гарата е завръзката. Тя е мястото, от което можеш да си прибереш колетна пратка от провинцията, а можеш и да я забравиш. И само оттам (защото откъде ли другаде), може да пристигне за подарък кора яйца от истински кокошки, завързана с канап или пък градински домати, сложени в едроплетена мрежа от позабравеното родно огнище. Ей с такива благинки е дошъл за кратко и нашият герой Дянко, по заръка на брат си. Но понеже, както се знае, столичанинът е голям човек, зает, защото е високопоставен (най-често подреден за началник в министерство) и няма време за губене, то който и да било (пък дори и брат ти) – да чака! А докато стреснатият провинциалист стои, какво да прави? Избира вблизост някое знаменателно местенце, дето ще го забележат по-лесно, оглежда се непрекъснато и... мисли. А тя мисълта на обикновения човечец си тече. Спиране няма. Търкаля се едно безкрайно изречение без точка, че и без запетая, като намотано кълбо, навървя случки, образи, истории, хора. Забърсва целия живот, че и не само. Историите са селски, простички, какъвто живота – и смешни, и тъжни, философски, понякога съпоставени с градското битие. “Абе чичо, ми като не е имало Макдоналдс, кво сте ядяли и къде сте си играли? А като е имало Кореком с чужди стоки, български имало ли е?“ Такива едни ги реди Ники Урумов и му отива, добре го прави. Някой ще попита: какво общо има тука лалугерът? Отговорът – от сцената.

ПИПИ ДЪЛГОТО ЧОРАПЧЕ
25 март (петък), 11:00, 14:00

театрална постановка, за деца
от Астрид Линдгрен
Реж. Съби Събев
С: Ева Васева, Петър Митев, Иванка Шекерова, Петър Влайков, Димитър Атанасов

Истинското име на Пипи е Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче. Тя е 9-годишна, червенокоса, луничава, с две стърчащи настрани плитки. Живее във Вила Вилекула с малката маймунка на име Господин Нилсон и коня, който често държи на верандата и може с лекота да премести, когато пожелае. Нейни съседи са Томи и Аника Сетерген — брат и сестра, чиито родители са винаги спокойни, когато децата им са с Пипи. Пипи е необикновено силно момиче, богато и с талант да разправя врели-некипели, макар че никога не лъже със зла умисъл. Тя живее без родителски контрол и често се надсмива над възрастните — нещо, което импонира на младите читатели — особено, когато тези възрастни са несправедливи или нечестни.

Програма за децата – Държавен куклен театър Бургас

ДЪРЖАВЕН КУКЛЕН ТЕАТЪР – Бургас
ул. Кл. Охридски 2 / сградата на Операта/

Ветроходна регата Трети март ще отбележи националния празник във Варна

Ветроходна регата „Трети март” ще се състои на 4 март от 11 часа във Варненското езеро, пише в. Черно море. Представители на ветроходни клубове от Варна, Търговище, Силистра, Поморие, Несебър и други градове ще се състезават в около 25 екипажа. През вторият състезателен ден ветроходните лодки „Ял-6” ще направят две гонки.

Тазгодишното издание на регата е 55-то поред. То ще бъде открито с водосвет отслужен от отец Михаил от църквата в с. Тополи. На 7 март ще се извърши награждаването на победителите. Надпреварата е посветена на годишнината от Освобождението на България от Османско владичество.

Регатата е основана 1957 г. от активисти на секция „Ветроходство” към Морския клуб на тогавашната Доброволна организация за съдействие на отбраната. В началото е било клубно състезание, а след това става открита републиканска регата. С нея по традиция се открива състезателният ветроходен сезон.

източник:
http://www.touristmedia.info