НЕСЕБЪР - ИСТОРИЯ

На трийсетина километра северно от Бургас картината на монотонния пясъчен бряг внезапно се нарушава от остров. Едва когато човек наближи мястото, ще види, че широк няколко метра провлак свързва тези 300 декара сред морето с континента.

Първото укрепено селище тук изграждат траките още през VII век пр.Хр. То е строено от ломен камък без спойка. През VI в.пр.Хр. вождът Мена сключва споразумение с гърци дорийци и така възниква полис, който получава името Менабрия - "Градът на Мена". Гърците го произнасят като Месамбрия и с това име той влиза в историята.

Именно те го превръщат в голям, добре укрепен град-държава с естествена защита откъм морето и сушата. Тогава се изграждат водопровод и канализация, крепостни стени, амфитеатър, множество култови постройки.

Градът се оформя се като морски търговски център, в който се търгува със стоки от целия Егейски и Средиземноморски басейни. Археологическите открития свидетелстват за оживената търговия с целия стар свят. Икономически и дипломатически градът се развива бурно. Като средище на търговия той започва използването на собствени пари (монети) още от V в. пр. н.е. Два века по-късно се разраства толкова, че основава собствена колония - Навлохос, близо до Обзор. Цялото землище между днешните Несебър и Обзор било житница, която давала храна не само на двете колонии, но и продукт за размяна и износ. През I в. пр. Хр. градът пада под римска власт, като се предава на легионите на Марк Лукул, за да не бъде разрушен. Тогава започва да се изгражда и втората колония на Месамбрия, на юг от нея - Анхиало (дн. Поморие).

За пръв път Месемврия става български град през 705 г., съгласно споразумението на хан Тервел и император Юстиниан II. Пристанището на града било главната търговска врата на България към света, и това е описано дори в сагите на викингите. Загубата му през втората половина на VIII век била почувствана особено остро. Затова хан Крум, веднага след победата във Върбишкия проход над император Никифор, се насочил към Месемврия. Той намерил начин да разположи обсадни машини, които разрушили част от стената по фронта откъм континента. В Месемврия българите пленили и трийсет огнехвъргачки - тайното страшно оръжие на Византия, което изхвърляло т.н. "гръцки огън" (горяща течност, подобна на днешния напалм).

За управител на Несебър хан Крум назначил кавхан Иртаис, т.е. вторият човек в българската държавна йерархия. Фактът е още едно потвърждение за огромната роля на града за България. Търговско пристанище и важна крепост, бранеща подстъпите към Стара планина в най-ниската й част от византийски десанти. Това ще бъде ролята, значението и стойността на Несебър, както вече се наричал градът, чак до 1366 г.

Най-голям разцвет градът достига по времето на цар Иван Александър. По това време градът излиза от пределите си и заема част от сушата, извън от полуострова. Най много църкви са посторени през този период. Броя на тези църкви надвишава 40 и прави Несебър града с най-много църкви на глава от населението в световен мащаб.

През 1366 г. дюк Амадеус от Савой със своята армия превзема и ограбва града, а по-късно го продават за 15 000 златни дуката на Византия. През 1453 г. градът е превзет от Османската империя и запада. Пет века по-късно след Освобождението градът отново става български, но като едно малко порутено рибарско градче, с развито лозарство по меките хълмове над града.

снимки от: photo-cult.com